Скарлатина: Разлика между версии
махам твърдения без източник |
м r2.7.3) (Робот Добавяне: ky:Скарлатина |
||
Ред 51: | Ред 51: | ||
[[ko:성홍열]] |
[[ko:성홍열]] |
||
[[ku:Sûreta]] |
[[ku:Sûreta]] |
||
[[ky:Скарлатина]] |
|||
[[la:Scarlatina]] |
[[la:Scarlatina]] |
||
[[lv:Skarlatīna]] |
[[lv:Skarlatīna]] |
Версия от 08:32, 22 февруари 2013
Шаблон:Медицинско опровержение Скарлатината е заболяване, засягащо най-вече деца от 3- до 13 -годишна възраст (децата до 6 месечна възраст са предпазени от антителата, придобити от майката), предимно в зимния период на годината. Причинители са бактерии от рода на бета-хемолитичния стрептокок от група А, отделят токсини и алерген, който предизвиква късни усложнения. Заболяването се предава по въздушно-капков път, но е възможно заразяване чрез храна и замърсени предмети. Обикновено източник са болните от скарлатина, болни от стрептококови ангини и назофарингити. Инкубационният период е кратък — от 2 до 7 дни. Тъй като заболяването е следствие от бактериална инфекция, след оздравяване не се придобива траен имунитет и е възможно да се срещат повторни заболявания. Контакт с оздравелия след карантинния период не е опасен.
Симптоми
- Повишена температура (около 39°С).
- Силна отпадналост, главоболие и повръщане.
- Силно зачервено и болезнено гърло; увеличени сливици, често покрити с гнойни налепи.
- Обрив под формата на дребни червени петънца; появява се в слабините, сгъвните повърхности на крайниците; разпространява се към гърдите, корема, шията.
- Езикът е малиново-червен.
Особености
Характерно за скарлатината е последващото лющене на кожата, включително на дланите и ходилата. Заболяването често причинява усложнения: синуит, отит, лимфаденит, артрит, менингит, възпаление на средното ухо, засягане на сърцето, на ставите и др. Тежки усложнения, които се дължат на алергично-имунна реакция, са гломерулонефрит, ревматизъм и сериозно увреждане на бъбреците.
Лечение
Лечението се извършва с лекарски контрол, като за най-успешно приложим медикамент се счита пеницилинът и неговите препарати, при изява на алергия към тях се използва еритромицин, а при липса на ефект — цефалоспорини.
Усложнения
Ранни – пара- или ретрофарингеален абсцес, отит, мастоидит, синуит. Късни – възникват 7-10 дни след началото на болестта. Може да настъпи остър гломерулонефрит, миокардит или постскарлатинозен “ревматоид” (големите стави са оточни и болезнени).