Никола Юруков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
[[Image:DZI-hq-sofia-ifb.jpg|right|thumb| |
[[Image:DZI-hq-sofia-ifb.jpg|right|thumb|250px|Сградата на ДЗИ, проектирана от „Фингов-Ничев-Юруков“]] |
||
Никола Юруков е роден в 1880 година в [[костурско]]то село [[Лобаница]]. Гимназиалното си образование получава в [[Пловдив]]. През 1901 г. завършва архитектура във Висшето техническо училище във [[Виена]]. С [[Георги Фингов]] и Димо Ничев основава архитектурното бюро „Фингов-Ничев-Юруков“, което през 1911-1912 г. печели множество конкурси за проектиране и построяване на училищни и административни сгради в София и Пловдив. |
Никола Юруков е роден в 1880 година в [[костурско]]то село [[Лобаница]]. Гимназиалното си образование получава в [[Пловдив]]. През 1901 г. завършва архитектура във Висшето техническо училище във [[Виена]]. С [[Георги Фингов]] и Димо Ничев основава архитектурното бюро „Фингов-Ничев-Юруков“, което през 1911-1912 г. печели множество конкурси за проектиране и построяване на училищни и административни сгради в София и Пловдив. |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
След [[Кюстендилска акция на ВМРО|Кюстендилската акция на ВМРО]] в 1922 година Юруков заедно с [[Филип Атанасов]] се установява в Пловдив, където се опитват да създадат база за действие срещу ВМРО.<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 221.</ref> Убит е от дейци на ВМРО в 1923 година<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, стр. 279.</ref>, най-вероятно от [[Стефан Каркалашев]]<ref>[http://www.scribd.com/doc/71937702/%D0%88%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B5%D0%BD-%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D0%95%D0%B3%D0%B5%D1%98%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2010-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010, стр.20]</ref>. |
След [[Кюстендилска акция на ВМРО|Кюстендилската акция на ВМРО]] в 1922 година Юруков заедно с [[Филип Атанасов]] се установява в Пловдив, където се опитват да създадат база за действие срещу ВМРО.<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 221.</ref> Убит е от дейци на ВМРО в 1923 година<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, стр. 279.</ref>, най-вероятно от [[Стефан Каркалашев]]<ref>[http://www.scribd.com/doc/71937702/%D0%88%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B5%D0%BD-%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D0%95%D0%B3%D0%B5%D1%98%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2010-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010, стр.20]</ref>. |
||
== Проекти на |
== Проекти на „Фингов-Ничев-Юруков“ == |
||
* Софийска търговско-индустриална камара, днес централно управление на [[СИБАНК]], в София, улица „[[Славянска]]“ №2 (1912) |
* Софийска търговско-индустриална камара, днес централно управление на [[СИБАНК]], в София, улица „[[Славянска]]“ №2 (1912) |
||
* Софийска банка, днес централно управление на [[Банка ДСК]], в София, улица „[[Московска]]“ №19 (1914) |
* Софийска банка, днес централно управление на [[Банка ДСК]], в София, улица „[[Московска]]“ №19 (1914) |
||
Версия от 06:29, 10 март 2013
| Никола Юруков | |
| български архитект и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Христо Юруков |
Никола Юруков е български архитект и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Македонската федеративна организация.
Биография
Никола Юруков е роден в 1880 година в костурското село Лобаница. Гимназиалното си образование получава в Пловдив. През 1901 г. завършва архитектура във Висшето техническо училище във Виена. С Георги Фингов и Димо Ничев основава архитектурното бюро „Фингов-Ничев-Юруков“, което през 1911-1912 г. печели множество конкурси за проектиране и построяване на училищни и административни сгради в София и Пловдив.
Юруков участва активно в национално-освободителното движение на македонските българи. В 1913 година заедно с още 13 души от тези околии подписва Меморандум до Великите сили, в който се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В Мемоара се казва:
| „ | Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското преме даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.[1] | “ |
След Първата световна война Юруков е избран за председател на Костурското благотворително братство в София. Той е сред организаторите на създаването на Временната комисия на македонската емиграция, прераснала в Македонската федеративна организация и противопоставяща се на ВМРО[2].
Юруков развива дейност за създаване на независима Македония като част от бъдещата Балканска федерация на V конгрес на дружествата на ОН в 1921 в Женева и на Международната конференция на лигата на потиснатите народи в 1922 година в Лондон.
След Кюстендилската акция на ВМРО в 1922 година Юруков заедно с Филип Атанасов се установява в Пловдив, където се опитват да създадат база за действие срещу ВМРО.[3] Убит е от дейци на ВМРО в 1923 година[4], най-вероятно от Стефан Каркалашев[5].
Проекти на „Фингов-Ничев-Юруков“
- Софийска търговско-индустриална камара, днес централно управление на СИБАНК, в София, улица „Славянска“ №2 (1912)
- Софийска банка, днес централно управление на Банка ДСК, в София, улица „Московска“ №19 (1914)
- Феникс палас, сградата на Акционерно застрахователно дружество „Български феникс“, булевард „Дондуков“ (1927)[6][7]
Бележки
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 32 - 33.
- ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 221.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, стр. 279.
- ↑ Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010, стр.20
- ↑ Енциклопедия България, Академично издателстно „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 554.
- ↑ Коцев, Г., Л. Стоилова и др. Австрийски архитектурни влияния в София, Музей за история на София, 1998, ISBN 954-8853-12-4 (с библиография)
