Тристранен пакт

Тристранен пакт е военно-политически съюз, основен участник и победен във Втората световна война. Противник на Обединените нации. Главните участници в Тристранния пакт са Германия, Италия и Япония.

Тристранен пакт

Създаване

Тристанния пакт е създаден след започването на Втората световна война (1 септември 1939 г.). Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Галеацо Чано, и на Япония – Сабуро Курузу, като продължение на Антикоминтерновския пакт.

На практика Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и поделя света на сфери на влияние - Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика - за Япония. Предвижда създаването на нов световен ред основан върху идеите на фашизма. Отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта.

Пактът предвижда 10-годишно сътрудничество и е своеобразно продължение на сключения през 1936 г. антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи отново Германия и Япония, раздалечили позициите си след пакта "Молотов - Рибентроп", подписан през август 1939 г.

С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при осигуряването на интересите им в европейски и световен мащаб, окончателното премахване на Версайската мирна система и преразпределението на световните сили. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.

Присъединяване на други държави

На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия.

На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Първата световна война. Извършва се и размяна на население. След решение на правителството от 20 януари, тържествено в двореца Белведере във Виена на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване на България към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и страната ни става съюзник на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.

Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след акостирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945 г.).

Съдържание

Тристранен пакт подписан между правителствата на Германия, Италия и Япония. 27 септември 1940 г.

Член 1. Япония признава и уважава ръководството на Германия и Италия в създаването на нов ред в Европа.

Член 2. Германия и Италия признават и уважават ръководството на Япония в създаването на нов ред във великото източно-азиатско пространство.

Член 3. Германия, Италия и Япония са съгласни да си сътрудничат на посочената по-горе основа. Те поемат зъдължение да се поддържат с всичики политически, стопански и военни средства, в случай че едната от трите договарящи се страни е нападната от друга държава, която в момента не участва в Европейската война и в китайско-японския конфликт.

Член 4. За осъществяване целите на настоящия пакт се създава без отлагане смесена комисия, назначена от правителството на Япония, правителството на Германия и правителството на Италия.

Член 5. Германия, Италия и Япония заявяват, че даденото споразумение в никакъв случай не засяга политическия статут на съществуващото в сегашния момент споразумение между трите държави и Съветския съюз.

Член 6. Настоящия пакт влиза в сила от момента на неговото подписване. Срока на действие на пакта е десет години от деня на влизането му в сила. Договарящите се страни по искане на една от държавите, сключили пакта, обсъждат въпроса за неговото преразглеждане във всеки момент до изтичането на този период.

На 18 декември 1940 г. Хитлер подписва Директива № 21, план Барбароса за нападение срещу СССР.

Източници

Агенция Фокус от 20 януари 2006 г.

Вижте също

• Нов световен ред