Стоян Петров (революционер): Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
|- |
|- |
||
|| || Димитър Андреев || 26 || [[Валовищко]] || [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]] || кръст „[[За храброст]]“ ІV степен<ref name="МОО41"/> |
|| || Димитър Андреев || 26 || [[Валовищко]] || [[Крушево (дем Синтика)|Крушево]] || кръст „[[За храброст]]“ ІV степен<ref name="МОО41"/> |
||
|- |
|||
|| || Ненчо Кротов || || [[Малкотърновско]] || [[Маджура]]<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/kmetowe/wasilikowoewoda23062013.html | заглавие = Когато кметовете на Царево бяха войводи | достъп_дата = 29 юни 2013 г. | фамилно_име = Пейков | първо_име = Стефан | дата = | труд = Морски вестник | издател = | език = | цитат = }}</ref> || |
|||
|- |
|- |
||
|} |
|} |
Версия от 05:10, 29 юни 2013
Стоян Петров | |
български революционер | |
Роден |
Малко Търново, днес България |
---|---|
Починал | |
Стоян Петров в Общомедия |
Стоян Петров Топузов е български революционер, одрински войвода на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
Стоян Петров е роден през 1874 година в град Малко Търново, тогава в Османската империя, днес в България. Учи в гимназия във Варна. Работи като учител и книжар. В 1896 година е сред организаторите на клона дружеството „Странджа“ в Бургас.[1] През 1897 година Петров е в първата революционна чета на войводата Минчо Томов, обиколила българските села в Малкотърновско, Лозенградско и Бунархисарско. Заловен е от турските власти и е осъден на 5 години затвор. Освободен е през есента на 1902 година. Става четник при Михаил Герджиков и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари 1903 година.
Делегат е на конгреса на Петрова нива, който го определя за войвода на ІІ велишки участък.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и застава начело на Втора рота на Лозенградската партизанска дружина, начело с Михаил Герджиков.[3]
Втора рота на Лозенградската партизанска дружина на МОО с командир Стоян Петров | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Делиш (Дениш) Андонов | 25 | Ениджевардарско | Енидже Вардар | убит на 18 юни 1913 година[4] | |
Димитър (Димо) Андреев | Велешко | Велес | ранен на 17 юни 1913 г., сребърен медал[5] | ||
Димитър Андреев | 26 | Валовищко | Крушево | кръст „За храброст“ ІV степен[5] | |
Ненчо Кротов | Малкотърновско | Маджура[6] |
Бележки
- ↑ Дружество „Странджа“ и македоно-одринското революционно движение (1896 - 1900), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 166.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 129.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 565, 892.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
- ↑ Пейков, Стефан. Когато кметовете на Царево бяха войводи // Морски вестник. Посетен на 29 юни 2013 г.