Люба Ивошевич: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q12285328
→‎Външни препратки: +1; форматиране: 4x интервали, дълго тире (ползвайки Advisor.js)
Ред 5: Ред 5:
| описание= поетеса, деец на БКП
| описание= поетеса, деец на БКП
| наставка= а
| наставка= а
| роден-дата= [[1882]]
| роден-дата= [[1882]]
| роден-място=[[Крагуевац]], [[Сърбия]]
| роден-място=[[Крагуевац]], [[Сърбия]]
| починал-дата=[[27 май]] [[1933]]
| починал-дата=[[27 май]] [[1933]]
| починал-място=[[Москва]], тогава [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
| починал-място=[[Москва]], тогава [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]
}}
}}
'''Люба Ивошевич-Димитрова''' ([[Сръбски език|сръбски]]: ''Љубица Ивошевић-Димитров'') е сръбска поетеса, деятелка на профсъюзното движение и [[Българската комунистическа партия]]. Като работничка-шивачка в Сърбия се включва в тамошните работнически борби и става член на сръбската социалдемократическа партия. Съпруга на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]].
'''Люба Ивошевич-Димитрова''' ([[Сръбски език|сръбски]]: ''Љубица Ивошевић-Димитров'') е сръбска поетеса, деятелка на профсъюзното движение и [[Българската комунистическа партия]]. Като работничка-шивачка в Сърбия се включва в тамошните работнически борби и става член на сръбската социалдемократическа партия. Съпруга на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]].


През 1902 година идва в България и става член на [[БРСДП]]. В София тя започва работа в ателие за луксозно облекло, на което малко по-късно става управител. Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат.<ref name="костенцева">{{cite book | last = Костенцева | first = Райна | year = 2008 | title = Моят роден град София в края на XIX - началото на XX век и след това | publisher = Рива | location = София | pages = 33 | isbn = 978-954-320-206-5}}</ref> От 1909 до 1912 е редактор на българския вестник "Шивашки работник". От 1914 е член на Централната женска комисия при ЦК на [[БРСДП (т.с.)]]. През 1920 е пратеник на [[БКП (т.с.)]] на конгрес на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]].
През 1902 година идва в България и става член на [[БРСДП]]. В София тя започва работа в ателие за луксозно облекло, на което малко по-късно става управител. Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат.<ref name="костенцева">{{cite book | last = Костенцева | first = Райна | year = 2008 | title = Моят роден град София в края на XIX — началото на XX век и след това | publisher = Рива | location = София | pages = 33 | isbn = 978-954-320-206-5}}</ref> От 1909 до 1912 е редактор на българския вестник "Шивашки работник". От 1914 е член на Централната женска комисия при ЦК на [[БРСДП (т.с.)]]. През 1920 е пратеник на [[БКП (т.с.)]] на конгрес на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]].


През 1906 се омъжва за [[Георги Димитров]]. След [[Септемврийското въстание]] от 1923 емигрира в [[СССР]], където работи до смъртта си през 1933. [http://novodevichye.com/ivoshevich/ Гроб]
През 1906 се омъжва за [[Георги Димитров]]. След [[Септемврийското въстание]] от 1923 емигрира в [[СССР]], където работи до смъртта си през 1933.


== Бележки ==
== Бележки ==
<references/>
<references/>

== Външни препратки ==
* [http://novodevichye.com/ivoshevich/2/ Гробът на Ивошевич на Новодевическото гробище]


{{СОРТКАТ:Ивошевич, Люба}}
{{СОРТКАТ:Ивошевич, Люба}}

Версия от 18:52, 25 май 2014

Люба Ивошевич
поетеса, деец на БКП

Родена
Починала
Москва, тогава СССР
Семейство
СъпругГеорги Димитров

Люба Ивошевич-Димитрова (сръбски: Љубица Ивошевић-Димитров) е сръбска поетеса, деятелка на профсъюзното движение и Българската комунистическа партия. Като работничка-шивачка в Сърбия се включва в тамошните работнически борби и става член на сръбската социалдемократическа партия. Съпруга на Георги Димитров.

През 1902 година идва в България и става член на БРСДП. В София тя започва работа в ателие за луксозно облекло, на което малко по-късно става управител. Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат.[1] От 1909 до 1912 е редактор на българския вестник "Шивашки работник". От 1914 е член на Централната женска комисия при ЦК на БРСДП (т.с.). През 1920 е пратеник на БКП (т.с.) на конгрес на Югославската комунистическа партия.

През 1906 се омъжва за Георги Димитров. След Септемврийското въстание от 1923 емигрира в СССР, където работи до смъртта си през 1933.

Бележки

  1. Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX — началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5. с. 33.

Външни препратки