Вършац

Тази статия е за Вършац. За българския град със същото име вижте вижте Вършец.

---

Вършац Вршац/Vršac
Панорамен изглед към града
Вършац 45.120556, 21.298611
Страна	Сърбия
Окръг	Южнобанатски окръг
Община	Вършац
Площ	198,5 km²
Надм. височина	117 m
Население	54 369 души (2002)
Пощенски код	26300
Телефонен код	013
Официален сайт	www.vrsac.org.rs
Вършац в Общомедия

Вършац (Шаблон:Lang-sr, Шаблон:Lang-ro, Шаблон:Lang-hu или Érsomlyó, Шаблон:Lang-de) е град в Южнобанатски окръг, Войводина, Сърбия. Градът е център на едноименната община и е едно от най-старите селища в Банат. Разположен е в югоизточния край на Панонската низина, в подножието на Вършачката планина. Според преброяването на 2002 в града живеят 54 369 жители. Това прави град Вършац вторият по големина град в окръга и най-големият град в Банат, без статут на окръжен център.

История

Територията на Вършачкото бърдо е била заселена още в праисотрически времена. Открити са градежи от това време с дебелина на зидовете 2,5 м. По-късно през Средновековието на същото място е изградена Вършачката кула.

През 15 век по времето на унгарския крал Сигизмунд на върха на бърдото се развива селище, чиято цел е да защитава южната граница на Унгарското кралство от нападенията на османците. По-късно градът е предаден на сръбския деспот Георги Бранкович, който го свързва със своите крепости южно от Дунав в една обща отбранителна система.

През 1425 година сръбски бегълци се заселват в подножието на възвишението и нарекли селището си Подвършац. Тук бегълците усядат постоянно и развиват успешно винопроизводство. От тогава областта на Вършац е известна с добрите си вина, които са били особено предпочитани от унгарския кралски двор.

През 1552 година османците разоряват цялата област и превземат Вършац. През 1594 година сърбите в града се вдигат на въстание против османските завоеватели, като се надявали на помощта на австрийската армия. Въпреки първоначалните си успехи въстанниците са разбити от османската армия в края на лятото. Градът е подпален и по-голямата част от ссръбското му население бяга в съседна Трансилвания.

През 1716 година войските на Евгений Савойски прогонва османлиите и настава нова епоха в историята на Вършац. В града се заселват немски колонизатори от областта на река Мозел, които донасят нови винарски техники, допринесли за превръщането на Вършац в един от центровете на винарството в Хабсбургската монархия. Бързи темпове на стопанско развитие спомагат градът да бъде обявен за "свободен кралски град" през 1817 година. По време на революцията от 1848 година Вършац запада икономически, поради противопоставянето между сърби и унгарци. Втората половина на 19 век протича мирно и в напредък, който за кратко е спрян от филоксерата, унищожила почти всички лозови масиви. Катастрофалните последици от заразата бързо са заличени и в областта са засадени американски сортове лозя.

По време на немската окупация на Банат и след освобождението Вършац преживява драматични промени в демографски и етнически аспект. Днес градът е един от успешно развиващите се във Войводина.

Побратимени градове

• Банска Бистрица, Словакия

Литература

• Душан Велча, Мала историја Вршца, Вршац, 1997.
• Др. Душан Ј. Поповић, Срби у Војводини, књиге 1-3, Нови Сад, 1990.

Външни препратки

• Официална страница на града
• www.vrsac.co.yu