Търновска конституция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:31, 15 август 2014

За вестника с това име вижте Търновска конституция (вестник).

Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България.

Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново.

Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/23 януари 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля^[1]. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха).

С измененията на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите "княжество", "княз" и производните им са заменени с "царство", "цар" и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като "Сребърната конституция".

Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (отменена), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.

Установеното с Деветосептемврийския акт от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано.

На 4 декември 1947 г. е заменена с Конституция на Народна република България.

Източници

↑ Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Търновска конституция

[1] Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 : ''За вестника с това име вижте [[Търновска конституция (вестник)]].''
 ----
-[[Картинка:Tarnovska konst1.jpg|дясно|мини|Корица на Търновската конституция]]
+[[файл:Tarnovska konst1.jpg|мини|Корица на Търновската конституция]]
+'''Конституцията на Българското княжество''', широко известна като '''Търновска конституция''', е първата [[конституция на България]].
-'''Търновската конституция''' (''официално наименование'': „Конституция на Българското княжество“) е първата [[Конституция на България|българска конституция]], приета на [[16 април]] [[1879]] г. от [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] във [[Велико Търново]], след [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] ([[13 юни]] - [[13 юли]] [[1878]] г.).
+Приета е на [[16 април]] [[1879]] г. от [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] във [[Велико Търново]].
-Създадена е след [[конституция|конституциите]] на [[Гърция]], [[Сърбия]] и [[Румъния]], но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на [[юрист]]и и други българи, получили [[висше образование|висшето си образование]] в елитни Западноевропейски [[университет]]и.
+Създадена е след конституциите на [[Гърция]], [[Сърбия]] и [[Румъния]], но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на [[юрист]]и и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.
-Проектът за ''Органически устав за държавното устройство на българското княжество'' е изготвен в канцеларията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/ [[23 януари]] 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – [[либерализъм|либерали]] (младите) и [[консерватизъм|консерватори]] (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
+Проектът за ''Органически устав за държавното устройство на българското княжество'' е изготвен в канцеларията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/[[23 януари]] 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – [[либерализъм|либерали]] (младите) и [[консерватизъм|консерватори]] (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
-[[Картинка:Tarnovska kost2.111.jpg|left|мини|Първата страница (на [[руски език|Руски]] и [[български език|Български]])]]
+[[файл:Tarnovska kost2.111.jpg|ляво|мини|Първата страница (на руски и на български език)]]
-Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и [[политика|политическите]] изменения в българското общество след [[Освобождение на България|Освобождението]] през [[1878]] г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на [[монарх]]а във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска [[имунитет (право)|неприкосновеност]] и [[местно самоуправление|общинско самоуправление]].
+Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след [[Освобождението]] през [[1878]] г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на [[монарх]]а във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска [[имунитет (право)|неприкосновеност]] и [[местно самоуправление|общинско самоуправление]].
-Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и [[частна собственост|частната собственост]] като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са [[свободата на печата]] и [[свободата на сдружавания|правото на сдружавания]] и др.
+Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и [[частна собственост|частната собственост]] като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са [[свободата на печата]], [[свободата на сдружавания|правото на сдружавания]] и др.
-От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля<ref>Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102.</ref>. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на Изпълнителната (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – [[Принцип за разделение на властите|принципът за разделение на властите]] не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Гражданите се именуват като „поданици“.
+От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля<ref>Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102</ref>. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – [[Принцип за разделение на властите|принципът за разделение на властите]] не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха).
-С измененията на Търновската конституция през [[1893]] г. и [[1911]] г. се намаляват правата на [[Народното събрание]] и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската Конституция през 1911 година думите "Княжество", "Княз" и производните им са заменени с "Царство", "Цар" и производните им. След тези изменения Търновската Конституция става широко известна като "Сребърната конституция".
+С измененията на Търновската конституция от [[1893]] г. и [[1911]] г. се намаляват правата на [[Народното събрание]] и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите "княжество", "княз" и производните им са заменени с "царство", "цар" и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като "Сребърната конституция".
-Конституционоустановеният ред в [[Княжество България]] е многократно потъпкван. През [[1881]] г. Конституцията е временно суспендирана, през [[1923]] г. е извършен военен преврат, а след [[19 май]] [[1934]] г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
+Конституционно установеният ред в [[Княжество България]] е многократно потъпкван. През [[1881]] г. Конституцията е временно суспендирана (отменена), през [[1923]] г. е извършен военен преврат, а след [[19 май]] [[1934]] г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
-Установеното с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година правителство на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но то така и не е реализирано. На 4 декември 1947 г. тя е заменена с ''[[Конституция на Народна република България (1947)|Конституция на Народна република България]]''.
+Установеното с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския акт]] от 1944 година правителство на [[Отечествения фронт]] обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано.
+На 4 декември 1947 г. е заменена с ''[[Конституция на Народна република България (1947)|Конституция на Народна република България]]''.
 == Източници ==