Търновска конституция: Разлика между версии
м Elkost премести страницата Търновска конституция като Конституция на Българското княжество (върху пренасочване): официално |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
: ''За вестника с това име вижте [[Търновска конституция (вестник)]].'' |
: ''За вестника с това име вижте [[Търновска конституция (вестник)]].'' |
||
---- |
---- |
||
[[ |
[[файл:Tarnovska konst1.jpg|мини|Корица на Търновската конституция]] |
||
'''Конституцията на Българското княжество''', широко известна като '''Търновска конституция''', е първата [[конституция на България]]. |
|||
Приета е на [[16 април]] [[1879]] г. от [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] във [[Велико Търново]]. |
|||
Създадена е след |
Създадена е след конституциите на [[Гърция]], [[Сърбия]] и [[Румъния]], но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на [[юрист]]и и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа. |
||
Проектът за ''Органически устав за държавното устройство на българското княжество'' е изготвен в канцеларията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/ |
Проектът за ''Органически устав за държавното устройство на българското княжество'' е изготвен в канцеларията на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/[[23 януари]] 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – [[либерализъм|либерали]] (младите) и [[консерватизъм|консерватори]] (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите. |
||
[[ |
[[файл:Tarnovska kost2.111.jpg|ляво|мини|Първата страница (на руски и на български език)]] |
||
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и |
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след [[Освобождението]] през [[1878]] г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на [[монарх]]а във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска [[имунитет (право)|неприкосновеност]] и [[местно самоуправление|общинско самоуправление]]. |
||
Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и [[частна собственост|частната собственост]] като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са [[свободата на печата]] |
Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и [[частна собственост|частната собственост]] като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са [[свободата на печата]], [[свободата на сдружавания|правото на сдружавания]] и др. |
||
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля<ref>Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102 |
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля<ref>Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102</ref>. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – [[Принцип за разделение на властите|принципът за разделение на властите]] не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха). |
||
С измененията на Търновската конституция |
С измененията на Търновската конституция от [[1893]] г. и [[1911]] г. се намаляват правата на [[Народното събрание]] и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите "княжество", "княз" и производните им са заменени с "царство", "цар" и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като "Сребърната конституция". |
||
Конституционно установеният ред в [[Княжество България]] е многократно потъпкван. През [[1881]] г. Конституцията е временно суспендирана (отменена), през [[1923]] г. е извършен военен преврат, а след [[19 май]] [[1934]] г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция. |
|||
Установеното с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския |
Установеното с [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския акт]] от 1944 година правителство на [[Отечествения фронт]] обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано. |
||
На 4 декември 1947 г. е заменена с ''[[Конституция на Народна република България (1947)|Конституция на Народна република България]]''. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 14:31, 15 август 2014
- За вестника с това име вижте Търновска конституция (вестник).
Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България.
Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново.
Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/23 януари 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.
От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля[1]. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха).
С измененията на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите "княжество", "княз" и производните им са заменени с "царство", "цар" и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като "Сребърната конституция".
Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (отменена), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
Установеното с Деветосептемврийския акт от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано.
На 4 декември 1947 г. е заменена с Конституция на Народна република България.
Източници
- ↑ Друмева, Ем. Конституционно право. 3. прер. изд. София: Сиела, 2008, стр. 102
Външни препратки
- Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново. Пловдив-София-Русчук, 1879
- Конституционен съд на Република България
- Симеон Радев. Търновската конституция - Из "Строителите на съвременна България". Том 1
- Политически и икономически идеи в Търновската конституция
- Дейност на Учредителното събрание от 1879 г. по приемане на Търновската конституция
- Текстът на Търновската конституция със съвременен правопис