Въстание на Косцюшко: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
}} |
}} |
||
'''Кошчюшкото въстание''' или ''' |
'''Кошчюшкото въстание''' или '''Косцюшкото въстание''' е [[въстание]] срещу [[Руска империя|Руската империя]] и [[Прусия (кралство)|Кралство Прусия]], водено от [[Тадеуш Косцюшко|Тадеуш Кошчюшко]] в [[Жечпосполита]] през 1794 г. Целта му е била да освободи [[Полша]] и [[Литва]] от руско влияние след [[Второ разделяне на Полша|Второто разделяне на Полша]] (1793) и създаването на [[Тарговицка конфедерация|Тарговицката конфедерация]]. |
||
== Причини на въстанието == |
== Причини на въстанието == |
Версия от 14:20, 8 ноември 2014
Кошчюшко въстание | |||
Карта на въстанието | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1794—1795 | ||
Място | Жечпосполита | ||
Резултат | Победа на Австрия, Прусия и Русия | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
| |||
Въстание на Косцюшко в Общомедия |
Кошчюшкото въстание или Косцюшкото въстание е въстание срещу Руската империя и Кралство Прусия, водено от Тадеуш Кошчюшко в Жечпосполита през 1794 г. Целта му е била да освободи Полша и Литва от руско влияние след Второто разделяне на Полша (1793) и създаването на Тарговицката конфедерация.
Причини на въстанието
Конституцията, провъзгласена на Варшавския сейм на 3 май, 1791 година, причинила голямо недоволство сред магнатите и шляхта в Жечпосполита. Събрани в Тарговице (Тарговица в съвременна Украйна), недоволните обявили конституцията за нелегитимна и формирали конфедерация за борба с крал Станислав, който обявил противниковата конституция за бунтовническа. Императрица Екатерина II, завършвайки войната с турците, взела тарговицките конфедератори под свое покровителство и наредила на генерал М. В. Каховски да влезе в Полското кралство, а на генерал М. Н. Кречетников — в Литовското княжество. Започва ожесточена борба на привържениците на новата конситуция срещу конфедераторите и руските войски с победа за втората страна. И тъй като пруският крал Фридрих Вилхелм II взел страната на Русия, крал Станислав Понятовски е бил принуден да се подчини на изискванията на конфедераторите и сключил примирие с руснаците.
В Гродно бил свикан нов сейм, на който е било провъзгласено възстановяването на предната конституция; Варшава и някои други градове са били заети от руски гарнизони; полската армия била реформирана по руски модел, а някои нейни части са били разпуснати.
Начало на въстанието
Част от полската шляхта тайно се готвила за въстание, надявайки се на помощта на Франция, където в този момент революцията била в разгара си. За лидер на въстанието е избран Тадеуш Косцюшко, проявил се като храбър воин и компетентен лидер. Генерал Мадалински, отказвайки да се подчини на решението на сейма и разпускайки своята конна бригада на 12 март в Пултуск, внезапно напада руския полк и разгонва руския ескадрон в Силезия, след което се запътва към Краков. Узнавайки за това, жителите на Краков го провъзгласяват за диктатор на републиката. Там е провъзгласен Акта за въстанието и Тадеуш Косцюшко се заклева публично. Споменатият акт го провъзгласява за върховен главнокомандващ на националните въоръжени сили и му предоставя пълна власт в страната. В някои части на Полското кралство и Великото литовско княжество избухнали въоръжени метежи. Междувременно в Полша навлиза пруската войска.