Хърсовска река: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
}} |
}} |
||
'''Хърсовска река''' (или ''' |
'''Хърсовска река''' (или '''Деребою''') е река в Североизточна България, [[Област Шумен]] — община [[община Никола Козлево|Никола Козлево]], [[Област Добрич]] — община [[община Тервел|Тервел]] и [[Област Силистра]] — общини [[община Алфатар|Алфатар]], [[община Кайнарджа|Кайнарджа]] и [[община Силистра|Силистра]]. Влива се като суходолие отдясно в суходолието на река [[Канагьол]]. Дължината ѝ е 91 км, която ѝ отрежда 32-ро място сред реките на [[България]]. |
||
Хърсовска река извира на 397 м н.в. в северната част на платото [[Стана (плато)|Стана]], на 2,5 km СЗ от с. [[Хърсово (Област Шумен)|Хърсово]], [[Област Шумен]]. До село [[Пет могили (Област Шумен)|Пет могили]] протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на [[Лудогорие]]то и [[Добруджа]]. След село [[Цани Гинчево]] коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село [[Богорово (Област Силистра)|Богорово]], [[община Силистра]] суходолието на Хърсовска река се "влива" отдясно в суходолието на река [[Канагьол]], на 24 м н.в. |
Хърсовска река извира на 397 м н.в. в северната част на платото [[Стана (плато)|Стана]], на 2,5 km СЗ от с. [[Хърсово (Област Шумен)|Хърсово]], [[Област Шумен]]. До село [[Пет могили (Област Шумен)|Пет могили]] протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на [[Лудогорие]]то и [[Добруджа]]. След село [[Цани Гинчево]] коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село [[Богорово (Област Силистра)|Богорово]], [[община Силистра]] суходолието на Хърсовска река се "влива" отдясно в суходолието на река [[Канагьол]], на 24 м н.в. |
Версия от 17:03, 13 февруари 2015
Хърсовска река (Деребою) | |
Хърсовска река северно от село Каравелово | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Шумен Община Никола Козлево Област Добрич Община Тервел Област Силистра Община Алфатар Община Кайнарджа Община Силистра |
Дължина | 91 km |
Водосб. басейн | 1096 km² |
Начало | |
Място | на 2,5 km СЗ от с. Хърсово, платото Стана, Област Шумен |
Координати | |
Надм. височина | 397 m |
Устие | |
Място | влива се като суходолие отдясно в река Канагьол → Дунав → Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 24 m |
Хърсовска река (или Деребою) е река в Североизточна България, Област Шумен — община Никола Козлево, Област Добрич — община Тервел и Област Силистра — общини Алфатар, Кайнарджа и Силистра. Влива се като суходолие отдясно в суходолието на река Канагьол. Дължината ѝ е 91 км, която ѝ отрежда 32-ро място сред реките на България.
Хърсовска река извира на 397 м н.в. в северната част на платото Стана, на 2,5 km СЗ от с. Хърсово, Област Шумен. До село Пет могили протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След село Цани Гинчево коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село Богорово, община Силистра суходолието на Хърсовска река се "влива" отдясно в суходолието на река Канагьол, на 24 м н.в.
Хърсовска река е с основно дъждовно-снежно подхранване, но с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът — юли-октомври.
По течението на реката са разположени 4 села:
В горното течение на реката, там където има постоянен водоток водите ѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени няколко микроязовира — "Деребою", "Каравелово" и др.
В Силистренска област по суходолието на реката преминава цялата граница между общините Алфатар и Кайнарджа. В този участък по стръмните и отвесни скалисти брегове на реката през средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери (Войновски скални манастири), в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири.
Вижте още
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 523-524. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
- Реки в България. http://reki.start.bg/