Община Кайнарджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Кайнарджа
Map of Kaynardzha municipality (Silistra Province).png
Общи данни
Област Област Силистра
Площ 314.96 km²
Население 5 251 души
Адм. център Кайнарджа
Брой селища 15
Управление
Кмет Любен Сивев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 13 съветници
   ГЕРБ (6)
   ДПС (3)
   РБ (2)
   БСП (2)

Община Кайнарджа се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Силистра.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в източната част на Област Силистра. С площта си от 314,961 km2 заема 5-то място сред 7-те общините на областта, което съставлява 11,07% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Кайнарджа се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 200 m на юг до 100 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Цялата община попада в северозападната част на Добруджанското плато. Максималната ѝ височина се намира в южната ѝ част, източно от село Каменци, на границата с Община Тервел228 m н.в., а най-ниската – 23 m н.в., в суходолието на Суха река, северно от село Краново.

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Кайнарджа липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нейната територия преминават три големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен.

Първото от тях и най-голямото е е на Суха река (най-голямата река в Добруджа, десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината североизточно от село Брестница (Община Тервел) на 70 m н.в. и с множество меандри продължава на североизток по границата с община Крушари. Североизточно от село Голеш, завива на север, изцяло навлиза в пределите на община Кайнарджа, минава източно от село Краново и на около 4 km северно от него на 23 m н.в. напуска територията на България и навлиза в Румъния.

В западната част на общината, по границата с община Алфатар, от юг на север преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – суходолието на Хърсовска река (десен „приток“ на река Канагьол, която от своя страна е десен „приток“ на Дунав на румънска територия). То навлиза в общината югозападно от село Посев на 108 m н.в, минава западно от селата Попрусаново и Стрелково и северозападно от последното напуска нейните предели на 47 m н.в.

Третото голямо суходолие в община Кайнарджа е суходолието Табан. То навлиза в нея от община Тервел на 113 m н.в., минава покрай селата Каменци, Давидово и Средище и западно от село Стрелково се влива отдясно в суходолието на Хърсовска река на 52 m н.в.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 5 070 100,00
Българи 1 429 28,19
Турци 2 552 50,34
Цигани 735 14,50
Други 21 0,41
Не се самоопределят 17 0,34
Не отговорили 316 6,23

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Кайнарджа
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 13372 14332 13167 11227 8487 6707 6128 5467 5070
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 15 населени места с общо население от 5 070 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Кайнарджа, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Войново 151 20,847 Кочулар Краново 92 35,455
Голеш 1409 39,728 Кьосе айдън Полковник Чолаково 239 10,685 Кай булар
Господиново 24 115,385 Хадър челеби Попрусаново 28 16,888 Аратмаджа
Давидово 175 9,058 АДауглар Посев 166 13,111 Екинджик
Добруджанка 100 18,587 Кютюклии, Генерал Недялково Светослав 106 18,781 Голяма Кайнарджа
Зарник 483 10,578 Зарнич Средище 1370 19,183 Бей бунар, Княжево
Кайнарджа 691 44,871 Малка Кайнарджа Стрелково 14 19,204 Топчии
Каменци 22 22,600 Кайрак ОБЩО 5070 314,961 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Малък Караач на с. Брестак;
– преименува с. Кочулар на с. Войново;
– преименува с. Кютюклии на с. Генерал Недялково;
– преименува с. Кьосе айдън на с. Голеш;
– преименува с. Хадър челеби на с. Господиново;
– преименува с. Дауглар на с. Давидово;
– преименува с. Зарнич на с. Зарник;
– преименува с. Малка Кайнарджа на с. Кайнарджа;
– преименува с. Кайрак на с. Каменци;
– преименува с. Бей бунар (Бей пунар) на с. Княжево;
– преименува с. Кай булар на с. Полковник Чолаково;
– преименува с. Аратмаджа на с. Попрусаново;
– преименува с. Екинджик на с. Посев;
– преименува с. Голяма Кайнарджа на с. Светослав;
– преименува с. Топчии на с. Стрелково;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Генерал Недялково на с. Добруджанка;
  • Указ № 557/обн. 23.11.1951 г. – преименува с. Княжево на с. Средище;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Брестак поради изселване;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 49,9 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ