Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Философ с Шаблон:Личност |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{Философ |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| |
| име-оригинал = |
||
| |
| категория = философ |
||
| описание = |
|||
| |
| портрет = Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling.png |
||
| image_size = 250px |
|||
| портрет-описание = |
|||
| image_caption = |
|||
| роден-място = |
|||
⚫ | |||
| починал-място = |
|||
| Рождена_дата = [[27 януари]] [[1775]] {{Br}} [[Леонберг]], [[Германия]] |
|||
| вложки = {{Личност/Философ |
|||
| Умира_на = [[20 август]] [[1854]] {{Br}} [[Бад Рагац]], [[Швейцария]] |
|||
⚫ | |||
| Школа_и_традиция = |
|||
| епоха = |
|||
| Основни_интереси = |
|||
| |
| школа = |
||
| |
| интереси = |
||
| идеи = |
|||
| Влияния_върху = |
|||
| |
| текстове = |
||
| образование = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = }} |
|||
| подпис = |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 12:18, 26 март 2015
Фридрих Шелинг (Friedrich Schelling) Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Религия | лутеранство |
Учил в | Тюбингенски университет Лайпцигски университет |
Философия | |
Регион | Германски философ |
Семейство | |
Подпис | |
Фридрих Шелинг (Friedrich Schelling) в Общомедия |
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (на немски: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел.
Биография
Фридрих Шелинг е роден на 27 януари 1775 г. в Леонберг, Германия. От 1790 до 1795 г. следва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е състудент с Хегел и Хьолдерлин.
През 1798 г. става професор по философия в Йенския университет. [1]
Свързва го близко приятелство с Гьоте, Новалис, Фихте, Шилер, Шлайермахер и братя Шлегел. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с Хегел издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във Вюрцбург (1803-1806).
През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в Университет „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. [1]
Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в Ерланген (1820-1826), а от 1841 г. по покана на крал Фридрих Вилхелм IV става професор в Берлинския университет. Сред слушателите на неговите лекции са Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др. Умира на 20 август 1854 г. в Бад Рагац, Швейцария.
Съчинения
- "Философски писма за догматизма и критицизма" (1796)
- "Идеи за една философия на природата" (1797)
- "За световната душа" (1798)
- "Първи проект за една система на натурфилософията" (1799)
- "Система на трансценденталния идеализъм" (1800)
- "Изложение на моята философска система" (1801)
- "Бруно" (1802)
- "Философия на изкуството" (1802-1805)
- "Лекции за метода на академичното обучение" (1803)
- "Философски изследвания върху същността на човешката свобода" (1809)
- "Възрастите на света" (1811)
- "Божествата на Самотраки" (1815)
- "Основи на позитивната философия" (1832)
- "Към история на модерната философия" (1833-1834)
- "Философия на откровението" (1841-1842)
- "Философия на митологията" (1842)
Източници
- ↑ а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 120-121.