Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Философ с Шаблон:Личност
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Философ
| име = '''Фридрих Шелинг''' {{Br}} (Friedrich Schelling)
| Философска_област= Германски философ
| Епоха =
| име-оригинал =
| color = #B0C4DE
| категория = философ
| описание =
| image_name = Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling.png
| портрет = Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling.png
| image_size = 250px
| портрет-описание =
| image_caption =
| роден-място =
| Име = '''Фридрих Шелинг''' {{Br}} (Friedrich Schelling)
| починал-място =
| Рождена_дата = [[27 януари]] [[1775]] {{Br}} [[Леонберг]], [[Германия]]
| вложки = {{Личност/Философ
| Умира_на = [[20 август]] [[1854]] {{Br}} [[Бад Рагац]], [[Швейцария]]
| регион = Германски философ
| Школа_и_традиция =
| епоха =
| Основни_интереси =
| Основни_идеи =
| школа =
| Влияния_от =
| интереси =
| идеи =
| Влияния_върху =
| Подпис =
| текстове =
| образование =
| повлиян =
| повлиял = }}
| подпис =
}}
}}



Версия от 12:18, 26 март 2015

Фридрих Шелинг
(Friedrich Schelling)
Friedrich Wilhelm Joseph von Schelling

Роден
Починал
20 август 1854 г. (79 г.)

Религиялутеранство
Учил вТюбингенски университет
Лайпцигски университет
Философия
РегионГермански философ
Семейство
Подпис
Фридрих Шелинг
(Friedrich Schelling)
в Общомедия

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (на немски: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Георг Вилхелм Фридрих Хегел.

Биография

Фридрих Шелинг е роден на 27 януари 1775 г. в Леонберг, Германия. От 1790 до 1795 г. следва философия, филология и теология в Тюбингенския университет, където е състудент с Хегел и Хьолдерлин.

През 1798 г. става професор по философия в Йенския университет. [1]

Свързва го близко приятелство с Гьоте, Новалис, Фихте, Шилер, Шлайермахер и братя Шлегел. През 1800 г. издава най-популярното си съчинение "Система на трансценденталия идеализъм". Заедно с Хегел издават "Критическо списание за философия" (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във Вюрцбург (1803-1806).

През 1806 г. Шелинг става ръководител на катедрата по философия в Университет „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен, както и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства. Същевременно приема католицизма. [1]

Работи там до 1820 г. и от 1827-1841 г. Работи в университета в Ерланген (1820-1826), а от 1841 г. по покана на крал Фридрих Вилхелм IV става професор в Берлинския университет. Сред слушателите на неговите лекции са Сьорен Киркегор, Фридрих Енгелс, Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал, Якоб Буркхарт, Йохан Дройзен, Лоренц Окен, Петър Берон и др. Умира на 20 август 1854 г. в Бад Рагац, Швейцария.

Съчинения

  • "Философски писма за догматизма и критицизма" (1796)
  • "Идеи за една философия на природата" (1797)
  • "За световната душа" (1798)
  • "Първи проект за една система на натурфилософията" (1799)
  • "Система на трансценденталния идеализъм" (1800)
  • "Изложение на моята философска система" (1801)
  • "Бруно" (1802)
  • "Философия на изкуството" (1802-1805)
  • "Лекции за метода на академичното обучение" (1803)
  • "Философски изследвания върху същността на човешката свобода" (1809)
  • "Възрастите на света" (1811)
  • "Божествата на Самотраки" (1815)
  • "Основи на позитивната философия" (1832)
  • "Към история на модерната философия" (1833-1834)
  • "Философия на откровението" (1841-1842)
  • "Философия на митологията" (1842)

Източници

  1. а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 120-121.