Козимо де Медичи: Разлика между версии
бърза редакция |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{монарх |
|||
{{Биография инфо| |
|||
име= Козимо Медичи |
| име= Козимо Медичи<br>основател на династията Медичи |
||
| изображение за личността = Pontormo - Ritratto di Cosimo il Vecchio - Google Art Project.jpg |
|||
| портрет= Jacopo Pontormo 055.jpg |
|||
| описание= |
| описание= худ. Джакопо [[Понтормо]] |
||
| |
| място на раждане =[[Флоренция]], [[Италия]] |
||
| |
| място на смъртта =[[Кареджо]], [[Италия]] |
||
| предшественик = |
|||
| потомство = [[Пиеро Козимо Медичи]] |
|||
| наследник = [[Пиеро Козимо Медичи]] |
|||
| съпруга = |
|||
| втори брак = |
|||
| трети брак = |
|||
| четвърти брак = |
|||
| пети брак = |
|||
| шести брак = |
|||
| династия = [[Медичи]] |
|||
| баща = [[Джовани ди Бичи]] |
|||
| майка = |
|||
| герб = |
|||
| подпис = |
|||
| отличия = |
|||
|общомедия= |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 10:38, 13 юли 2015
Козимо Медичи основател на династията Медичи | |
худ. Джакопо Понтормо | |
Наследник | Пиеро Козимо Медичи |
---|---|
Лични данни | |
Роден | 27 септември 1389 г.
|
Починал | |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Медичи |
Баща | Джовани ди Бичи |
Потомци | Пиеро Козимо Медичи |
Козимо Медичи основател на династията Медичи в Общомедия |
Козимо ди Джовани Медичи (итал. Cosimo di Giovanni de' Medici) (27 септември 1389 – 1 август 1464) е първият от династията Медичи, владетели на Флоренция през по-голямата част от Ренесанса. Известен като Козимо Старши или Козимо Pater Patriae.
Произход и управление
Козимо наследява своето богатство и усет за бизнес от своя баща Джовани ди Бичи, който е банкер. Козимо почти незабелязано и без сътресения превръща Флорентинската република в монархия. Той успява да създаде силна партия, която скоро изпада в стълкновение с аристократическата партия на Албици. Първоначално Козимо претърпява поражение. През 1433 г. е арестуван и само с подкуп се отървава от смъртта, и е изпратен в изгнание първо в Павия, а после и във Венеция. Още на следващата година обаче неговата партия побеждава и Козимо се завръща във Флоренция, умело управлявайки Флорентинската република през остатъка от своя дълъг живот.
В политическата сфера Козимо работи да установи мир в Северна Италия, чрез създаване на баланс на силите между Флоренция, Венеция и Пелимо, и обезсилване на намесата на външните сили (специално Франция и Свещената Римска империя).
Меценат
Козимо има славата на покровител на културата и изкуството. През 1439 г. изпраща свои агенти по света да намерят древни ръкописи и през 1444 открива първата обществена библиотека Сан Марко. Това е революционна за времето си крачка, тъй като дотогава само църквата е разпространявала писменото знание. По негово нареждане се правят и много преводи. Козимо Медичи нарежда във Флорентинския университет да се преподава гръцки език, така той става първото място от 700 години, където се изучава гръцки. Той създава и академия за изучаване на платонизма и питагорейството.
Той наема младия Микелоцо Микелоци да създаде изчистения и великолепен Дворец Медичи. Той е патрон на Фра Анджелико, Фра Филипо Липи и Донатело, чиито прочути "Давид" и "Юдит и Олоферн" са поръчки на Медичите.
Наследник
След смъртта си през 1464, Козимо е наследен от своя син Пиеро Козимо Медичи, баща на Лоренцо Медичи (Лоренцо Великолепни). Неговата гробница е в базилика Сан Лоренцо във Флоренция.
Вижте също
Източници
- „Светата кръв и Свещенния граал“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cosimo de' Medici в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |