Оструша: Разлика между версии

Оструша
	Оструша
	Изображение на женско лице в централната камера на могилата
Местоположение
	Оструша Местоположение в България Област Стара Загора Координати: 42°41′24.36″ с. ш. 25°21′04.32″ и. д. / 42.6901° с. ш. 25.3512° и. д.
Страна	България
Област	Област Стара Загора
Археология
Вид	Могила
Период	IV век пр.н.е. - IV век
Епоха	Античност
	Оструша в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:13, 18 август 2015

Гробнично-култовият комплекс Оструша е открит под едноименната могила край гр.Шипка (Област Стара Загора) през април месец, 1993 г. от българския археолог доц.Георги Китов. Комплексът е изграден в средата на IV в.пр.Хр. и е функционирал като храм на тракийския бог на безсмъртието Сабазий до IV в. сл. Хр. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред едно от най-забележителните архитектурни постижения в Тракия и Долината на тракийските владетели (заедно с Голяма Косматка и Шушманец).^[1]^[2]

Описание и особености

Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещения. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. Особен интерес представлява таванът на гробницата – в прецизно издяланите орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя.

В могилата е открит конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси (апликации) за конска амуниция, фиала, монети на Филип II Македонски, керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.^[3]

Археологическо проучване

На 13 април, 1993 г. екипът на Георги Китов разкрива централната камера на подмогилното съоръжение, което е разположено в южната периферия на насипа и е обърнат на юг. Храмът се състои от шест камери, които са разположени върху площ от 100 кв.м. Съоръжението е изработено от много добре обработени каменни блокове, здраво споени чрез железни скоби заляти с олово. Първото разкрито помещение е играело ролята на разпределителна отправна точка към камерите разположени откъм източната, западната и северната страна на храма. Камерата разположена на източната страна е открита с разрушен куполен покрив и отделни конски кости разпилени по пода. Камерата разположена на югозападната страна на комплекса е единствената разкрита непокътната. Североизточната и северозападната камери са по-малко по размери, без входове и подходът към тях вероятно е ставал чрез стълби, като Китов предполага че са ползвани за своеобразни дарохранителници, които са били старателно опразнени при ограбването на гробницата.

От изключителен научен интерес е централната монолитна камера, която е изградена от каменен блок, тежащ 60 тона, в който е издълбано помещението, което е поставено върху тристъпален стереобат, за който е захванато посредством оловна заливка. Идентично е захваната и покривът-капак. Всички останали помещения са на фуга към стереобата, което свидетелства, че известно време той и централната камера са били самостоятелно стоящи. Входът е издълбан откъм южната страна на съоръжението, а под фронтоните и двускатният покрив са оставени зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред. В камерата срещу входа е монтирано ритуално каменно легло с пластична орнаментация и парапети. Таванът е с имитация на дървени греди, които го разделят на геометрични фигури, като в средата е оформено едно кръгло поле, което изпълнява функцията на слънце. Правоъгълните и триъгълните полета около т.нар. "слънце" на тавана са изпълнени с растителна и геометрична украса - пробладавали са сцени от живота на тракийски аристократи, портрети и изображения на мъже и жени, сцени с животни и растения, които са били инкрустирани със злато.

В южния край на неограбената югозападна камера е открит скелет на кон в анатомичен ред - вероятно принесен в жертва и погребан тук. Открито е острието на ножа, забит в гръдния кош на животното. Отделно от животното в платнена или кожена торба в северозападния ъгъл на камерата е била поставена сбруята - желязна юзда, сребърни халки, апликации от сребро с гравирани зооморфни изображения. Откритият начелник е нов за тракийската торевтика - върху плочка с формата на цифрата "8" - силно стилизирана двойна брадва, като от центъра на плочката излиза триизмерна шия с глава на грифон, което според Георги Китов го причислява към челниците от "тракийски тип". До този момент такъв образец не е намиран на територията на България. Начелникът е свързващо звено в Тракия за други по-ранни и по-късни образци. Познат е и от земите на скитите, което е свидетелство за значителното влияние на тракийската торевтика върху скитксата, което затвърждава становището изказано още от Манцевич, че много от конските амуниции в Скития са внос или военен трофей от Тракия. ^[4]

Вижте също

Вижте още Траколожка експедиция за могилни проучвания

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Оструша.

Източници

↑ wikimapia.org Оструша
↑ bulgariatravel.org - Гробницата в могилата Оструша – град Шипка
↑ Китов, Г. "Шипченската гробница - сензационно откритие", сб. "Казанлък в миналото и днес", кн. 4, Казанлък 1994, 40-43
↑ Китов, Г. "Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка Шейново в Казанлъшко." В: Първи международен симпозиум „Севтополис"—„Надгробните могили в югоизточна Европа". Велико Търново, ПИК (1994): 105-116.

Шаблон:История-българия-мъниче

[1] wikimapia.org Оструша

[2] ulgariatravel.org - Гробницата в могилата Оструша – град Шипка

[3] Китов, Г. "Шипченската гробница - сензационно откритие", сб. "Казанлък в миналото и днес", кн. 4, Казанлък 1994, 40-43

[4] Китов, Г. "Нови паметници на тракийската култура от могилния некропол Шипка Шейново в Казанлъшко." В: Първи международен симпозиум „Севтополис"—„Надгробните могили в югоизточна Европа". Велико Търново, ПИК (1994): 105-116.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 [[Image:Ostrusha.JPG|250px|thumb|right|Изглед към централна камера]]
-Гробнично-култовият комплекс '''Оструша''' е открит под едноименната могила край гр.[[Шипка (град)|Шипка]] ([[Област Стара Загора]]) през април месец, 1993 г. от българския археолог доц.[[Георги Китов]]. Комплексът е изграден в средата на IV в.пр.Хр. и е функционирал като храм на тракийския бог на безсмъртието [[Сабазий]] до IV в. сл. Хр. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред едно от най-забележителните архитектурни постижения в [[Тракия]] и [[Долината на тракийските владетели]] (заедно с [[Голяма Косматка]] и [[Шушманец]]).<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.698712&lon=25.358076&z=15&m=b&show=/13295647/The-Temple-in-the-%E2%80%9COstrusha%E2%80%9D-Mound&search=%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B0 wikimapia.org Оструша]</ref>
+Гробнично-култовият комплекс '''Оструша''' е открит под едноименната могила край гр.[[Шипка (град)|Шипка]] ([[Област Стара Загора]]) през април месец, 1993 г. от българския археолог доц.[[Георги Китов]]. Комплексът е изграден в средата на IV в.пр.Хр. и е функционирал като храм на тракийския бог на безсмъртието [[Сабазий]] до IV в. сл. Хр. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред едно от най-забележителните архитектурни постижения в [[Тракия]] и [[Долината на тракийските владетели]] (заедно с [[Голяма Косматка]] и [[Шушманец]]).<ref>[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=42.698712&lon=25.358076&z=15&m=b&show=/13295647/The-Temple-in-the-%E2%80%9COstrusha%E2%80%9D-Mound&search=%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B0 wikimapia.org Оструша]</ref><ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/189/Grobnica_Ostrusha_gr_Shipka bulgariatravel.org - Гробницата в могилата Оструша – град Шипка]</ref>
 == Описание и особености ==