Лазар Младенов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 11: Ред 11:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 11 юни 1854 година в [[Банско]], тогава в Османската империя, в семейството на учителя и свещеник от Банско [[Димитър Арабаджиев]]. Поп Димитър поддържал връзка с [[Драган Цанков]] и пишел дописки във вестник „[[България (1859 - 1863)|България]]“. Сестрата на Лазар [[Милана Колчагова|Милана Димитрова]] е деятелка на банския комитет на ВМОРО, а брат му [[Иван Младенов (учител)|Иван Младенов]] е български учител и революционер. Лазар получава основно образование в Банско, а след това учи във френските училища на лазаристите в [[Солун]] и [[Цариград]]. Завършва Турийската гимназия, а духовното си висше образование в [[Париж]], а след това е ръкоположен за архиепископ. През юни 1878 година, като запознат с българските работи е част от френската делегация на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. Същата година е изпратен да преподава в цариградския колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ (Свети Бенедикт), но скоро поема по свещеническото поприще и започва да служи сред униатите в Солун.
Роден е на 11 юни 1854 година в [[Банско]], тогава в Османската империя, в семейството на учителя и свещеник от Банско [[Димитър Арабаджиев]]. Поп Димитър поддържал връзка с [[Драган Цанков]] и пишел дописки във вестник „[[България (1859 - 1863)|България]]“. Сестрата на Лазар [[Милана Колчагова|Милана Димитрова]] е деятелка на банския комитет на ВМОРО, а брат му [[Иван Младенов (учител)|Иван Младенов]] е български учител и революционер. Лазар получава основно образование в Банско, а след това учи във [[Солунска българска семинария|френското училище]] на лазаристите в [[Солун]] и в лазаристкия колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ (Свети Бенедикт) в [[Цариград]]. Завършва Турийската гимназия, а духовното си висше образование в [[Париж]], а след това е ръкоположен за архиепископ. През юни 1878 година, като запознат с българските работи е част от френската делегация на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. Същата година е изпратен да преподава в цариградския колеж „Сен Беноа“, но скоро поема по свещеническото поприще и започва да служи сред униатите в Солун.


Във връзка с административното преустройство на Католическата църква в България през 1883 година е назначен за апостолически наместник за [[Униятство в България|българите-католици]] в Македония и е ръкоположен за '''Саталски''' епископ от [[Нил Изворов]]. В началото на 1884 година получава покана за лична среща с папа [[Лъв XIII]] в Рим, където е потвърдено назначението на младия епископ за Апостолически наместник за българите-католици в цяла Македония със седалище в [[Солун]]. По време на неговото епископско служение в края на 80-те години унията в Македония достига своя апогей.
Във връзка с административното преустройство на Католическата църква в България през 1883 година е назначен за апостолически наместник за [[Униятство в България|българите-католици]] в Македония и е ръкоположен за '''Саталски''' епископ от [[Нил Изворов]]. В началото на 1884 година получава покана за лична среща с папа [[Лъв XIII]] в Рим, където е потвърдено назначението на младия епископ за Апостолически наместник за българите-католици в цяла Македония със седалище в [[Солун]]. По време на неговото епископско служение в края на 80-те години унията в Македония достига своя апогей.

Версия от 15:03, 1 октомври 2015

Лазар Младенов
католически духовник
Роден
Починал
4 март 1918 г. (63 г.)
РелигияЦърква на съединените с Рим българи
Учил вИстанбулски френски колеж „Сен Беноа“
Лазар Младенов в Общомедия

Лазар Димитров Младенов е български епископ, участник в Униатското движение в Османската империя.

Биография

Роден е на 11 юни 1854 година в Банско, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и свещеник от Банско Димитър Арабаджиев. Поп Димитър поддържал връзка с Драган Цанков и пишел дописки във вестник „България“. Сестрата на Лазар Милана Димитрова е деятелка на банския комитет на ВМОРО, а брат му Иван Младенов е български учител и революционер. Лазар получава основно образование в Банско, а след това учи във френското училище на лазаристите в Солун и в лазаристкия колеж „Сен Беноа“ (Свети Бенедикт) в Цариград. Завършва Турийската гимназия, а духовното си висше образование в Париж, а след това е ръкоположен за архиепископ. През юни 1878 година, като запознат с българските работи е част от френската делегация на Берлинския конгрес. Същата година е изпратен да преподава в цариградския колеж „Сен Беноа“, но скоро поема по свещеническото поприще и започва да служи сред униатите в Солун.

Във връзка с административното преустройство на Католическата църква в България през 1883 година е назначен за апостолически наместник за българите-католици в Македония и е ръкоположен за Саталски епископ от Нил Изворов. В началото на 1884 година получава покана за лична среща с папа Лъв XIII в Рим, където е потвърдено назначението на младия епископ за Апостолически наместник за българите-католици в цяла Македония със седалище в Солун. По време на неговото епископско служение в края на 80-те години унията в Македония достига своя апогей.

Епископ Младенов със свои средства и с добити благодарение на неговата енергичност и инициативност помощи урежда много училища в своята епархия, както и непълна гимназия в Кукуш. През 1890 година инициативността му довела до полагане на основния камък на Българо-католическата катедрала в неговото архиерейско седалище. През 1894 година финансови скандали и любовни афери[1] пораждат конфликт с лазаристите и се стига до напускането му на епископската катедра и отзоването му от длъжността от турското правителство в края на октомври 1894 година. Наследен е от Епифаний Шанов.

В началото на декември 1894 година Лазар Младенов се обръща с молба към Светия синод в София да бъде приет в православието.[2] Молбата е одобрена веднага с постановление от 8 декември от същата година и получава титлата Браницки. Разкаян, след шест месеца той отново се връща към католицизма и през 1896 година заминава за Рим. Първоначално заема поста на съветник по източните въпроси. Запазвайки това звание, в началото на века е назначен за поддиректор на Ватиканската библиотека. За 18 години на този пост написва книга върху историята на България въз основа на непубликувани документи от подведомствената му библиотека, която остава неиздадена.[3]

От 1900 година живее в Рим, където е съветник при ватиканското управление по източните въпроси и поддиректор на Ватиканската библиотека[4]. Умира в Рим през 1917 година.

Бележки

  1. ↑ Kirche im Osten, том 24/1981, стр. 203
  2. ↑ Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско - Васил Кънчов, стр. 323.
  3. ↑ Католическа Апостолическа Екзархия София
  4. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.434.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лазар_Младенов&oldid=6924582“.