Райно Попович: Разлика между версии
м букви |
|||
Ред 16: | Ред 16: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://librousse.bg/Kakvo_novo/Minali_sybitia/Popovich/popovich.html |
* [http://librousse.bg/Kakvo_novo/Minali_sybitia/Popovich/popovich.html Биография на Райно Попович] |
||
[[Категория:Български просветни дейци|Попович, Райно]] |
[[Категория:Български просветни дейци|Попович, Райно]] |
Версия от 07:21, 30 ноември 2006
Райно Попович | |
български книжовник | |
Роден |
ок. 1773
|
---|---|
Починал |
Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Възраждането, един от реформаторите на българското училище. През 1812 г. открива в град Котел първото елино-българско училище. Освен в Котел е учителствал и в Жеравна, Карлово и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, Евлоги Георгиев и др.
В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от Васил Априлов и Николай Палаузов. Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.
Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник “Христоития или благонравие”, която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор.