Русокастренска река: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
|||
Ред 20: | Ред 20: | ||
| карта-описание = |
| карта-описание = |
||
}} |
}} |
||
'''Русокастренска река''' е река в Югоизточна България, [[ |
'''Русокастренска река''' е река в Югоизточна България, [[област Бургас]] — общини [[община Карнобат|Карнобат]] и [[община Камено|Камено]], вливаща се в севезападната част на [[Мандренско езеро|Мандренското езеро]]. Дължината ѝ е 65,4, която ѝ отрежда 59-то място сред реките на България. |
||
Русокастренска река води началото си от извор-чешма на 335 м н.в., на южния склон на възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]], на 2,4 km югоизточно от град [[Карнобат]]. Тече в югоизточна посока в плитка долина заета от обработваеми земи. При село [[Желязово]] прави голям завой на север, като заобикаля изолираната височина Русен камък (108 м), приема отляво най-големия си приток [[Хаджиларска река]] и отново продължава на югоизток през [[Бургаска низина|Бургаската низина]]. Влива се в северозападната част на [[Мандренско езеро|Мандренското езеро]], на 6 м н.в., при село [[Константиново (Област Бургас)|Константиново]]. |
Русокастренска река води началото си от извор-чешма на 335 м н.в., на южния склон на възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]], на 2,4 km югоизточно от град [[Карнобат]]. Тече в югоизточна посока в плитка долина заета от обработваеми земи. При село [[Желязово]] прави голям завой на север, като заобикаля изолираната височина Русен камък (108 м), приема отляво най-големия си приток [[Хаджиларска река]] и отново продължава на югоизток през [[Бургаска низина|Бургаската низина]]. Влива се в северозападната част на [[Мандренско езеро|Мандренското езеро]], на 6 м н.в., при село [[Константиново (Област Бургас)|Константиново]]. |
Версия от 00:07, 1 февруари 2016
Русокастренска река | |
Местоположение – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | България Област Бургас Община Карнобат Община Камено |
Дължина | 65,4 km |
Водосб. басейн | 525 km² |
Начало | |
Място | възвишението Хисар, на 2,4 km ЮИ от град Карнобат |
Координати | |
Надм. височина | 335 m |
Устие | |
Място | Мандренско езеро → Черно море |
Координати | |
Надм. височина | 6 m |
Русокастренска река е река в Югоизточна България, област Бургас — общини Карнобат и Камено, вливаща се в севезападната част на Мандренското езеро. Дължината ѝ е 65,4, която ѝ отрежда 59-то място сред реките на България.
Русокастренска река води началото си от извор-чешма на 335 м н.в., на южния склон на възвишението Хисар, на 2,4 km югоизточно от град Карнобат. Тече в югоизточна посока в плитка долина заета от обработваеми земи. При село Желязово прави голям завой на север, като заобикаля изолираната височина Русен камък (108 м), приема отляво най-големия си приток Хаджиларска река и отново продължава на югоизток през Бургаската низина. Влива се в северозападната част на Мандренското езеро, на 6 м н.в., при село Константиново.
Площта на водосборният басейн на Русокастренска река е 525 км2. На юг и югозапад водосборният ѝ басейн граничи с водосборния басейн на Средецка река, на северозапад — с водосборния басейн на река Мочурица (от басейна на Тунджа), а на североизток — с водосборния басейн на Чукарска река.
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
- → Домуздере
- → Барганска река
- → Полатдере
- ← Папазлъшка река (Голяма река)
- → Кьойюдере
- → Хаджиларска река
Реката е с максимален отток през февруари и март, а минимален — август и септември.
По течението на реката са разположени 6 села:
Водите на реката се използват главно за напояване, като южно от село Детелина, при устието на Барганска река е изграден язовир "Крушево", а по притоците на Русокастренска река — няколко микроязовира със същата цал.
Близо до левия бряг на реката, недалеч от днешното село Русокастро, на 18 юли 1332 г. българският цар Иван Александър разгромява византийската армия предвождана от император Андроник III Палеолог.
Вижте още
- Списък на реките в България
- Списък на реките в България по водосборни басейни
- Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 421-422. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581