Филипо Томазо Маринети: Разлика между версии
смяна шаблон |
Редакция без резюме |
||
Ред 49: | Ред 49: | ||
[[Категория:Футуризъм]] |
[[Категория:Футуризъм]] |
||
[[Категория:Италиански писатели]] |
[[Категория:Италиански писатели]] |
||
[[Категория:Родени в Александрия]] |
Версия от 15:22, 14 май 2016
Филипо Томазо Маринети Filippo Tommaso Marinetti | |
италиански писател, футурист | |
Роден |
22 декември 1876 г.
|
---|---|
Починал | 2 декември 1944 г.
|
Погребан | Милано, Италия |
Религия | атеизъм |
Националност | Италия |
Учил в | Генуезки университет |
Работил | поет, писател, журналист, издател |
Литература | |
Течение | Футуризъм |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Филипо Томазо Маринети в Общомедия |
Филипо Томазо Маринети (Шаблон:Lang-it) е италиански поет, писател, журналист, издател и основател на първото авангардистко движение на 20 век, футуризма.
Ражда се през 1876 г. в Александрия (Египет) в семейството на адвокат. Учи при френските йезуити и още като ученик основава литературно списание, „Папирус“. През 1891 г. семейството му се връща в Италия, а Маринети отива в Париж, където взема бакалавърска степен по литература. Впоследствие учи право първо в Павия, после в Генуа, където през 1899 г. се дипломира с работа на тема „Монархията при парламентарното управление“.
В началото на 20 век започва да публикува стихове и кратки текстове в ред френски и италиански списания. На 20 февруари 1909 г. на първа страница в престижния френски вестник „Фигаро“ се появява основополагащият „Манифест на футуризма“, написан от Маринети. В последвалите години към компанията на футуристите освен литератори се включват художници, музиканти, театрали.
По време на Балканската война от 1912/13 г. Маринети е кореспондент на Балканите. През 1914 г. в книгата си поема Zang Tumb Tumb[1].
През 20-те години Маринети става приближен на фашисткия режим на Мусолини и през 1929 г. е обявен за академик на Италия.
До края на живота си през 1944 г. неуморно публикува манифести, поеми, декларации, книги, списания.
Източници
- ↑ Левчев, Любомир. Маринети възпява обсадата на Одрин, в. „Стандарт“, 18.06.2003 г.
|