Западни славяни: Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м заменено ''днес" |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Slavic europe.png|thumb|250 px|Западнославянски държави]] |
[[File:Slavic europe.png|thumb|250 px|Западнославянски държави]] |
||
'''Западните славяни''' |
'''Западните славяни''' в днешно време живеят на [[територия]]та на три [[държава|държави]] – [[Полша]], [[Чехия]] и [[Словакия]]. Към тях се числят и [[лужишки сърби|лужишките сърби]] в [[Германия]], които са със статут по [[Германска конституция|Германската конституция]] на [[национално малцинство]]. |
||
== Групи == |
== Групи == |
||
* ''полска'' (говорят [[полски език|полски езици]]), като към нея спадат и : |
* ''полска'' (говорят [[полски език|полски езици]]), като към нея спадат и : |
||
** [[кашуби]]; |
** [[кашуби]]; |
||
** [[силезци]] или ''силезийци'' (в [[Силезия]]) |
** [[силезци]] или ''силезийци'' (в [[Силезия]]) – има ги и в [[Чехия]]; |
||
* чешка, като към нея спадат /някои [[автор]]и слагат тук и ''словаците''/ |
* чешка, като към нея спадат /някои [[автор]]и слагат тук и ''словаците''/ |
||
** [[чехи]] |
** [[чехи]] |
||
** [[моравци]] |
** [[моравци]] |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
=== [[Племе]]на === |
=== [[Племе]]на === |
||
Някои исторически източници отнасят към '''западните славяни''' и приеманите за [[Източни славяни|източнославянски]] племена : |
Някои исторически източници отнасят към '''западните славяни''' и приеманите за [[Източни славяни|източнославянски]] племена : |
||
* [[ветичи]]; |
* [[ветичи]]; |
||
* [[радимичи]]; |
* [[радимичи]]; |
||
* [[кривичи]]; |
* [[кривичи]]; |
||
=== Военноплеменни съюзи === |
=== Военноплеменни съюзи === |
||
== Държави == |
== Държави == |
||
През различни исторически периоди '''западните славяни''' са образували [[държави]]те : |
През различни исторически периоди '''западните славяни''' са образували [[държави]]те : |
||
Ред 42: | Ред 40: | ||
== История == |
== История == |
||
Сведения за западните славяни дават някои от първите немски средновековни историци като [[Адам Бременски]] (в неговата „Дела на епископите от Хамбургската църква“) и [[Титмар Мерзебургски]]. В много случаи обаче тези първични източници са недостоверни |
Сведения за западните славяни дават някои от първите немски средновековни историци като [[Адам Бременски]] (в неговата „Дела на епископите от Хамбургската църква“) и [[Титмар Мерзебургски]]. В много случаи обаче тези първични източници са недостоверни – Адам преписва сведенията безкритично от архивите на църквата или от други средновековни автори, а Титмар Мерзебургски е привърженик на завоевателните войни срещу славяните. |
||
{{цитат|Славия е много обширна област, на изток от Германия...Тя е поне десет пъти по-голяма от нашата Саксония, ако се причислят към нея земите на чехите и живеещите на отвъдната страна на реката Одра поляци...Дължината ѝ е толкова значителна, че като се почне от нашата Хамбургска епархия, се простира през необхватни простори, чак до Бавария, Унгария и Гърция.<ref>Под Гърция, Адам Бременски има предвид източноправославните славяни</ref>|„Дела на епископите от Хамбургската църква“<ref> {{икона|la}} [http://hbar.phys.msu.su/gorm/chrons/bremen.htm Adamus. ''Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum''] Кн. II, гл. 18 <br> = Маслев, С., Гавраилов, Г. ''Христоматия по история на Средните векове''. Издателство „Народна просвета“. София. 1976 г. стр. 57</ref>}} |
{{цитат|Славия е много обширна област, на изток от Германия...Тя е поне десет пъти по-голяма от нашата Саксония, ако се причислят към нея земите на чехите и живеещите на отвъдната страна на реката Одра поляци...Дължината ѝ е толкова значителна, че като се почне от нашата Хамбургска епархия, се простира през необхватни простори, чак до Бавария, Унгария и Гърция.<ref>Под Гърция, Адам Бременски има предвид източноправославните славяни</ref>|„Дела на епископите от Хамбургската църква“<ref> {{икона|la}} [http://hbar.phys.msu.su/gorm/chrons/bremen.htm Adamus. ''Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum''] Кн. II, гл. 18 <br> = Маслев, С., Гавраилов, Г. ''Христоматия по история на Средните векове''. Издателство „Народна просвета“. София. 1976 г. стр. 57</ref>}} |
||
== Западнославянски езици == |
== Западнославянски езици == |
||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
<center><gallery caption=""> |
<center><gallery caption=""> |
||
Image: | |
Image: | |
||
Ред 60: | Ред 57: | ||
* [[Южни славяни]] |
* [[Южни славяни]] |
||
==Бележки== |
== Бележки == |
||
{{reflist}} |
{{reflist}} |
||
Версия от 20:00, 12 октомври 2016
Западните славяни в днешно време живеят на територията на три държави – Полша, Чехия и Словакия. Към тях се числят и лужишките сърби в Германия, които са със статут по Германската конституция на национално малцинство.
Групи
- полска (говорят полски езици), като към нея спадат и :
- лужишки сърби (лужички сорби)
Изчезнали
Изчезнали (претопени) са западнославянските групи на :
- Полабците /Полабските или Прибалтийските славяни/;
- Поморяните;
Племена
Някои исторически източници отнасят към западните славяни и приеманите за източнославянски племена :
Военноплеменни съюзи
Държави
През различни исторически периоди западните славяни са образували държавите :
- Държава на Само;
- Нитранско княжество;
- Великоморавия;
- Жечпосполита;
- Протекторат Бохемия и Моравия;
- Чехословакия;
История
Сведения за западните славяни дават някои от първите немски средновековни историци като Адам Бременски (в неговата „Дела на епископите от Хамбургската църква“) и Титмар Мерзебургски. В много случаи обаче тези първични източници са недостоверни – Адам преписва сведенията безкритично от архивите на църквата или от други средновековни автори, а Титмар Мерзебургски е привърженик на завоевателните войни срещу славяните.
„ | Славия е много обширна област, на изток от Германия...Тя е поне десет пъти по-голяма от нашата Саксония, ако се причислят към нея земите на чехите и живеещите на отвъдната страна на реката Одра поляци...Дължината ѝ е толкова значителна, че като се почне от нашата Хамбургска епархия, се простира през необхватни простори, чак до Бавария, Унгария и Гърция.[1] | “ |
„Дела на епископите от Хамбургската църква“[2] |
Западнославянски езици
Галерия
Вижте също
Бележки
- ↑ Под Гърция, Адам Бременски има предвид източноправославните славяни
- ↑ ((la)) Adamus. Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum Кн. II, гл. 18
= Маслев, С., Гавраилов, Г. Христоматия по история на Средните векове. Издателство „Народна просвета“. София. 1976 г. стр. 57