Направо към съдържанието

Закон за подпомагане на източноевропейските демокрации: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „'''Законът за подпомагане на източноевропейските демокрации''' ({{lang-en|Support for East European Democracy (...“
(Няма разлика)

Версия от 14:41, 3 ноември 2016

Законът за подпомагане на източноевропейските демокрации (Шаблон:Lang-en) е популярното име на поредица законодателни актове на Конгреса на САЩ в периода 1989 - 1995 г., приети от съставите на 101-ви конгрес на САЩ (3 януари 1989 г. - 3 януари 1991 г.), 102-ри конгрес на САЩ (3 януари 1991 г. - 3 януари 1993 г.), 103-ти конгрес на САЩ (3 януари 1993 г. - 3 януари 1995 г.) и 104-ти конгрес на САЩ (3 януари 1995 г. - 3 януари 1997 г.) [1][2]

Законът е приет по време на непрекъсната доминация и в двете камери на американския конгрес на демократите и при президентстването на двама президенти - Джордж Х. У. Буш и Бил Клинтън.

Финансов законодателен акт

Законодателните актове са и финансови, т.е. гласуват се различни суми, като през 1992 г. конгресът на САЩ одобрява общ размер (като бюджетна рамка) на финансирането за бившите страни от т.нар. източен блок - до 1,2 млрд. долара. [3]

Законодателна инициатива

Първата законодателна инициатива е внесена в конгреса на САЩ на 14 ноември 1989 г., т.е. буквално 5 дни след падането на Берлинската стена. Приета е на 28 ноември 1989 г. като Закон за насърчаване на политическата демокрация и икономическия плурализъм в Полша и Унгария. Касае създаването на демократични институции в тези две страни посредством помощ за земеделието, развитие на частния сектор, търговията и инвестициите, образователни, културни, и научни дейности, както и на програми с други специални техники в тези две страни. Особен акцент американското законодателство поставя върху премахването на търговските ограничения, либерализация на инвестициите и капитала, включително чрез чужди инвестиции и изнасянето на печалбите от тези две страни от страна на чуждестранните (американски) инвеститори, т.е. последното е задължително условие за американската държавна финансова помощ за Полша и Унгария. Друг акцент е развитието на капиталовите финансови пазари в тези две страни, както приватизацията и концесионирането на публични активи. [4]

Последващо развитие и обхват

Посредством многократни допълнения и изменения, американският закон разширява включително екстериториално обхвата си на приложение след Полша и Унгария, и спрямо:

  1. Чехословакия през 1991 г.
  2. България през 1991 г.
  3. Латвия през 1994 г.
  4. Естония през 1994 г.
  5. Румъния през 1994 г.
  6. бившите пет централноазиатски съветски републики през 1994 г.
  7. Украйна през 1994 г.
  8. Република Молдова през 1994 г.
  9. Русия през 1995 г. и последно с
  10. Албания през 1995 г. [5]

Законодателният акт не САЩ на касае само страните от бивша Югославия, както Германия, Литва, Беларус и бившите три кавказки съветски републики.

Приложение на американския закон по отношение на България

Създадената в изпълнение на законодателния акт през 2008 г. фондация "Америка за България" е реализирала в България американски инициативи на обща стойност над 400 млн. долара. [6]

Към края на 2016 г. законодателният акт на САЩ насочен към страните от бившия източен блок е в сила.

Източници

  1. http://pdf.usaid.gov/pdf_docs/PCAAA431.pdf Резюме на закона на американски правителствен сайт
  2. http://www.seedact.com/seed-act-fs-act SEED Act, FS Act
  3. http://www.seedact.com/seed-act-fs-act SEED Act, FS Act
  4. http://pdf.usaid.gov/pdf_docs/PCAAA431.pdf Резюме на закона на американски правителствен сайт
  5. http://www.seedact.com/seed-act-fs-act SEED Act, FS Act
  6. http://www.americaforbulgaria.org/page/about История на Фондация "Америка за България"

Вижте също

Външни препратки