Никола Дагарадинов: Разлика между версии
| Ред 33: | Ред 33: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Кандит Дъгарадин]] |
* [[Кандит Дъгарадин]] |
||
* [[Георги |
* [[Георги Догарадинов]] |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 07:30, 27 март 2017
| Никола Дагарадинов | |
| български офицер | |
| Роден |
12 февруари 1867 г.
|
|---|---|
| Учил в | Национален военен университет |
Никола Михайлов Дагарадинов е български офицер, полковник от пехотата, участник в Сръбско-българска (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 2-ри пехотен македонски полк и началник на 19-о полково военно окръжие през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
Никола Дагарадинов е роден на 12 февруари 1867 г. в Банско. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище. През 1885 г. е произведен в чин войскови портупей юнкер и като доброволец взема участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на 1-ви пехотен софийски полк. След края на войната през 1886 г. се връща във Военното училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 64-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви пехотен софийски полк.[1]
На 18 май 1890 е произведен в чин поручик , 1 януари 1895 в чин капитан. Като капитан служи във 2-ри пехотен искърски полк.[2] На 1 януари 1906 е произведен в чин майор и с този чин е полкови интендант на 2-ри пехотен искърски полк в Русе. На 21 февруари 1912 е произведен в чин подполковник. Служи в 33-и пехотен свищовски полк. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), след което излиза в запас.
По време на Първата (1915 – 1918) запасни подполковник Дагарадинов командва първоначално 2-ри пехотен македонски полк, след което служи като началник на 19-о полково военно окръжие. За последната служба, „за отличия и заслуги през войната“ съгласно заповед № 463 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен.[3]
Военни звания
- Подпоручик (27 април 1887)
- Поручик (18 май 1890)
- Капитан (1 януари 1895)
- Майор (1 януари 1906)
- Подполковник (21 февруари 1912)
- Полковник (20 януари 1920)
Образование
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (1883 – 1887)
Награди
- Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (1921)
Вижте също
Бележки
- ↑ Марков, приложение 4
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос. Т. 1. София, Иврай, 2002. ISBN 9549068455. с. 379.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 18 – 19
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
