Аян Садъков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 37: Ред 37:
Играл е за [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] ([[1978]]-[[1989]], [[1992]]-[[1993]]), [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] ([[1994]]-[[1996]]) и [[Португалия|португалския]] [[Белененсеш]] ([[1989]]-[[1991]]). Има 248 мача и 66 гола в [["А" ПФГ|"А" група]] (228 мача с 64 гола за Локомотив и 20 мача с 2 гола за Ботев) и 122 мача и 74 гола в Б група.
Играл е за [[ПФК Локомотив (Пловдив)|Локомотив (Пловдив)]] ([[1978]]-[[1989]], [[1992]]-[[1993]]), [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]] ([[1994]]-[[1996]]) и [[Португалия|португалския]] [[Белененсеш]] ([[1989]]-[[1991]]). Има 248 мача и 66 гола в [["А" ПФГ|"А" група]] (228 мача с 64 гола за Локомотив и 20 мача с 2 гола за Ботев) и 122 мача и 74 гола в Б група.


Бронзов медалист през [[1992]] с Локомотив и през [[1995]] с Ботев, носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] (в неофициалния турнир) през [[1983]] г. с Локомотив. Рекордьор на страната по участия във всички национални отбори. Той има 79 мача и 9 гола за [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]] ([[1981]]-[[1991]]), 25 мача и 9 гола за младежкия тим и 40 мача с 15 гола за юношеския тим.
Бронзов медалист през [[1992]] с Локомотив и през [[1995]] с Ботев, носител на [[Купа на Съветската армия|Купата на Съветската армия]] (в неофициалния турнир) през [[1983]] г. с Локомотив. Рекордьор на страната по участия във всички национални отбори. Той има 79 мача и 9 гола за [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]] ([[1981]]-[[1991]]), 24 мача (3 като капитан) и 7 гола за олимпийския отбор <ref>[https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-futbolnata-legenda-aian-sadykov-6070995 Почина футболната легенда Аян Садъков],
Vesti.bg, 1 юли 2017, 15:55 ч., oбновена в 17:16 ч.</ref>, 25 мача и 9 гола за младежкия състав и 40 мача с 15 гола за юношеския тим.


Участва на [[Световно първенство по футбол|СП]]-[[1986]] в [[Мексико]] (в 4 мача). "Заслужил майстор на спорта" от [[1985]] г. За купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]] има 8 мача и 3 гола (6 мача с 3 гола за Локомотив и 2 мача за Ботев). Футболист с конструкторски качества в средата на терена и добър реализатор.
"Заслужил майстор на спорта" от [[1985]] г. За купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]] има 8 мача и 3 гола (6 мача с 3 гола за Локомотив и 2 мача за Ботев). Футболист с конструкторски качества в средата на терена и добър реализатор.


Обявен е за най-добре представилия се български футболист на Световното първенство през 1986 г. в Мексико. Един от най-добрите футболисти на България за 80-те год. Той е единственият футболист, който, въпреки че отборът му се състезава за няколко сезона в Б група, е несменяем титуляр в националния отбор. На бенефиса си през 1984 г. Христо Бонев му предава черно-бялата фланелка с номер 8 и го обявава за свой наследник. Като треньор класира веднъж Локомотив Пловдив на 5-то и веднъж на 6-то място.
Участва на [[Световно първенство по футбол 1986|Световното първенство по футбол през 1986 г.]] в [[Мексико]] и в 4-те мача на България. Играе много силно в опазването на звездата на мондиала [[Диего Марадона|Марадона]], в третия мач срещу бъдещия шампион [[Национален отбор по футбол на Аржентина|Аржентина]]. Обявен е за най-добре представилия се български футболист на шампионата. Един от най-добрите футболисти на България за 80-те години. Той е единственият футболист, който, въпреки че отборът му се състезава за няколко сезона в Б група, е несменяем титуляр в националния отбор. На бенефиса си през 1984 г. Христо Бонев му предава черно-бялата фланелка с номер 8 и го обявява за свой наследник. Като треньор класира веднъж Локомотив Пловдив на 5-то и веднъж на 6-то място в националното първенство.


Умира на 1 юли 2017 г. в Пловдив.<ref>[https://gong.bg/bg-football/drugi/multimedia/video/pochina-legendata-na-rodniia-futbol-aian-sadykov-439025? Почина легендата на родния футбол Аян Садъков]</ref>
През последните години от живота си страда от тежката болест амиотрофична латерална склероза. На 30 юни 2017 г. е приет в болница в Пловдив с дихателни проблеми. Умира на 1 юли 2017 г. около 14 ч. в интензивното отделение в университетската болница "Св. Георги" в Пловдив.<ref>[https://gong.bg/bg-football/drugi/multimedia/video/pochina-legendata-na-rodniia-futbol-aian-sadykov-439025? Почина легендата на родния футбол Аян Садъков]</ref>


== Статистика по сезони ==
== Статистика по сезони ==

Версия от 15:27, 1 юли 2017

Аян Садъков
Лична информация
Роден26 септември 1961 г.
Починал1 юли 2017 г. (55 г.)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1978–1989
1989–1991
1992–1993
1994–1996
Общо:
Локомотив (Пд)
Белененсеш
Локомотив (Пд)
Ботев (Пд)
320
48
31
20
419
(111)
(9)
(6)
(2)
(127)
Национален отбор
1981–1991 България79(9)
Треньор
2006–2007
2008–2009
2010- ?
2010- ?
Локомотив Пд.
Локомотив Пд.
България U 19
България U 21 Асистент
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Аян Садъков в Общомедия

Аян Фаиков Садъков е български футболист, полузащитник и треньор по футбол. Дългогодишен съсезател на българския национален отбор и една от легендите на Локомотив (Пловдив). По времето на възродителния процес носи името Аньо Садков. От началото на 2010 година съвместява длъжностите старши треньор на националния отбор при 19-годишните, както и асистент на Михаил Мадански в младежкия национален отбор.

Състезателна кариера

Играл е за Локомотив (Пловдив) (1978-1989, 1992-1993), Ботев (Пловдив) (1994-1996) и португалския Белененсеш (1989-1991). Има 248 мача и 66 гола в "А" група (228 мача с 64 гола за Локомотив и 20 мача с 2 гола за Ботев) и 122 мача и 74 гола в Б група.

Бронзов медалист през 1992 с Локомотив и през 1995 с Ботев, носител на Купата на Съветската армия (в неофициалния турнир) през 1983 г. с Локомотив. Рекордьор на страната по участия във всички национални отбори. Той има 79 мача и 9 гола за "А" националния отбор (1981-1991), 24 мача (3 като капитан) и 7 гола за олимпийския отбор [1], 25 мача и 9 гола за младежкия състав и 40 мача с 15 гола за юношеския тим.

"Заслужил майстор на спорта" от 1985 г. За купата на УЕФА има 8 мача и 3 гола (6 мача с 3 гола за Локомотив и 2 мача за Ботев). Футболист с конструкторски качества в средата на терена и добър реализатор.

Участва на Световното първенство по футбол през 1986 г. в Мексико и в 4-те мача на България. Играе много силно в опазването на звездата на мондиала Марадона, в третия мач срещу бъдещия шампион Аржентина. Обявен е за най-добре представилия се български футболист на шампионата. Един от най-добрите футболисти на България за 80-те години. Той е единственият футболист, който, въпреки че отборът му се състезава за няколко сезона в Б група, е несменяем титуляр в националния отбор. На бенефиса си през 1984 г. Христо Бонев му предава черно-бялата фланелка с номер 8 и го обявява за свой наследник. Като треньор класира веднъж Локомотив Пловдив на 5-то и веднъж на 6-то място в националното първенство.

През последните години от живота си страда от тежката болест амиотрофична латерална склероза. На 30 юни 2017 г. е приет в болница в Пловдив с дихателни проблеми. Умира на 1 юли 2017 г. около 14 ч. в интензивното отделение в университетската болница "Св. Георги" в Пловдив.[2]

Статистика по сезони

Сезон Отбор Първенство Мачове Голове
1978/пр. Локомотив (Пд) "А" група 9 1
1978/79 Локомотив (Пд) "А" група 11 2
1979/80 Локомотив (Пд) "А" група 20 5
1980/81 Локомотив (Пд) "Б" група 37 8
1981/82 Локомотив (Пд) "Б" група 39 17
1982/83 Локомотив (Пд) "Б" група 31 14
1983/84 Локомотив (Пд) "А" група 24 10
1984/85 Локомотив (Пд) "Б" група 41 19
1985/86 Локомотив (Пд) "А" група 26 12
1986/87 Локомотив (Пд) "А" група 29 14
1987/88 Локомотив (Пд) "А" група 28 5
1988/89 Локомотив (Пд) "А" група 28 4
1989/90 Беленензес Португалска Суперлига 16 2
1990/91 Беленензес Португалска Суперлига 24 5
1991/ес. Беленензес Португалска Суперлига 8 2
1992/пр. Локомотив (Пд) "А" група 3 1
1992/93 Локомотив (Пд) "А" група 17 3
1993/94 Локомотив (Пд) "А" група 11 2
1994/95 Ботев "А" група 7 1
1995/96 Ботев "А" група 13 1

Източници

Външни препратки