Одрински мирен договор (1444)

Одринския мирен договор от 1444 е подписан между султан Мурад II и християнските сили от Първия кръстоносен поход на Владислав III Ягелонски представлявани от Йоан (Ян) Хунияди и моравския деспот Георги през юни 1444 г. в посочения тракийски град Одрин, където османците са настонили столицата с,. Подписаното е ратифицирано в Сегед в края на юли и на 15 август е положена клетва - водача на похода полско-унгарския крал Владислав III Ягелонски се заклева върху Библията, а Мурад II върху Корана. Постигнато е освобождаване на най-западните християнски земи завзети от турците и наред с другото, османците предават на моравския деспот Георги скъпо завоюваната от тях в 1438 г. след тримесечна обсада силна нова крепост Смедерево. След всико това султан Мурад II се отказва от престола и абдикира в полза на малолетния си 12 годишен син Мехмед II.

Българските земи като цяло обаче не са освободени и заплахата Цариград да бъде завладян от турците също остава. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават крал Владислав III, че клетвата му е навалидна, тъй като е дадена на безбожника Мурад. Назарини, от името на папския престол, освобождава краля от нея и с манифест от 4 август 1444 г. отново е обявена война на иноверците. Не след дълго бойните действия са подновени с Втория кръсгносен поход на Владислав III Ягело в 1444 г.