Библиотека на Ашурбанипал: Разлика между версии
м форматиране: 1x А|А(Б) |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
'''Ашурбанипаловата библиотека''' - наречена по името на [[Асирия|асирийския]] цар [[Ашурбанипал]] (събирана в годините 668 - 627 г. пр.н.е.) е един от най-важните писмени източници от [[древност]]та, и последната [[библиотека]] на [[Древен Изток|Древния Изток]]. Тя изиграва ролята на първия важен писмен извор за [[библеистика]]та и [[история|историческата]] наука извън [[Библия]]та, особено що се отнася до историята на древния [[Близък изток]]. |
'''Ашурбанипаловата библиотека''' - наречена по името на [[Асирия|асирийския]] цар [[Ашурбанипал]] (събирана в годините 668 - 627 г. пр.н.е.) е един от най-важните писмени източници от [[древност]]та, и последната [[библиотека]] на [[Древен Изток|Древния Изток]]. Тя изиграва ролята на първия важен писмен извор за [[библеистика]]та и [[история|историческата]] наука извън [[Библия]]та, особено що се отнася до историята на древния [[Близък изток]]. |
||
Версия от 21:44, 11 октомври 2017
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Ашурбанипаловата библиотека - наречена по името на асирийския цар Ашурбанипал (събирана в годините 668 - 627 г. пр.н.е.) е един от най-важните писмени източници от древността, и последната библиотека на Древния Изток. Тя изиграва ролята на първия важен писмен извор за библеистиката и историческата наука извън Библията, особено що се отнася до историята на древния Близък изток.
Открита е при археологически разкопки, проведени през 40-те и 50-те години на 19 век от любителите археолози Остин Хенри Лейърд и Расам на мястото на древната Ниневия, която била столица на Асирийската империя (по-специално на хълма Куюнджик, недалеч от днешния иракски град Мосул).
Съдържа около 25 хиляди клинописни таблици, засягащи различни аспекти на историята, религията и митологията, обществения и стопанския живот на Месопотамия - списъци на царе и династии, закони, исторически хроники, както и религиозно-митологични творби (Епосът за Гилгамеш, Енума Елиш - митът за "сътворението"), гадателни текстове, поетични произведения и др.