Пелопонес: Разлика между версии
м →Име |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{към пояснение|Пелопонес|Пелопонес (пояснение)}} |
{{към пояснение|Пелопонес|Пелопонес (пояснение)}} |
||
[[Image:Peloponnesos Map.png|мини|Карта на Пелопонес]] |
[[Image:Peloponnesos Map.png|мини|Карта на Пелопонес]] |
||
Версия от 16:15, 15 октомври 2017
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пелопонес.
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров. Има площ от 21 549 квадратни километра. С основната част на Гърция е свързан чрез Коринтския провлак. През 1893 година провлакът е пресечен от построения Коринтски канал и така на практика Пелопонес се превръща в остров. От 2004 година полуостровът (остров) е свързан с Етолоакарнания посредством моста Рио-Антирио.
Име
Модерното име на полуострова е наложено в 19 век по патриотични новогръцки подбуди. То произлиза от гръцката митология, по-точно легендата за героя Пелопс, който завладял целият регион. Името Пелопонес означава "Остров на Пелопс". През Средновековието и османското владичество полуостровът се нарича със славянското име Морея дадено му вероятно заради заобикалящото го отвсякъде море.[1]
История
Първата голяма европейска цивилизация е Егейската (или Микенска), доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха. През 146 г. пр.Хр. пада под властта на Римската република и става провинция Ахея. Славянските племена Милинги и Езерци, от началото на VII век населили полуострова. Особено красноречиви за това заселване са днес широко разпространените негръцки селищни имена и пр. съвременни славянски топоними.[2] Властта на ромеите над "славиниите" тук столетия липсва и по-късно е само номинална.[3] Писмено посочване на славяните като самостоен етнос населяващ Морея продължава да има и в 15 век.[4] Милингите запазват в продължение на над 8 века езика и родовата си принадлежност чак до първото падане на полуострова под османска власт в 1460 г.[5] Дори днес, местните хора са съхранили в говора си над 500 славянски думи.[6]
Пелопонес е под властта на Византийската империя до 4-тия кръстоносен поход през 1204 г., когато е завладян от франките и венецианците. Първото падане на полуострова под османска власт е в 1460 г., после венецианците си го връщат, турците пак го отвоюват и така преминава от ръце в ръце до 1715 г. когато османската власт се установява до 1770, когато пък руският флот и въстаналото християнско население пак я отхвърлят, скоро тя за последен път е възстановена до 1821 г. когато Гърция се освобождава.
Вижте също
- ↑ Друга, предимно гръцка теза е, че името на Морея по някаква аналогия ще да идва не от "морски" край, а от "мория" (гр. μωρια).
- ↑ Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции — Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 29
- ↑ Славяне в раннем средневековье, стр.151, Седов В. В.
- ↑ История Византийской империи, Васильев А. А.
- ↑ Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции — Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32
- ↑ Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland