Троя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:
[[File:Brad-Pitt's-horse-in-Canakkale.jpg|thumb|Бутафорният [[Троянски кон]] от филма „Троя“, подарен от [[Брад Пит]] на турския град [[Чанаккале]], в чиито околности са снимани някои сцени.]]
[[File:Brad-Pitt's-horse-in-Canakkale.jpg|thumb|Бутафорният [[Троянски кон]] от филма „Троя“, подарен от [[Брад Пит]] на турския град [[Чанаккале]], в чиито околности са снимани някои сцени.]]


През [[1870]] германският археолог [[Хайнрих Шлиман]] започва разкопки в района. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг и според него Омировата Троя трябва да е най-ранна, т.е. разположена най-отдолу (Троя II). Затова прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късно обаче се оказва, че с Омировата се идентифицират Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Troy-ancient-city-Turkey | заглавие=Troy ancient city, Turkey |достъп_дата = 19 октомври 2017|труд=Енциклопедия Британикя |език= en}}</ref>.
През [[1870]] германският археолог [[Хайнрих Шлиман]] започва разкопки в района. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг и според него Омировата Троя трябва да е най-ранна, т.е. разположена най-отдолу (Троя II). Затова прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късно обаче се оказва, че с Омировата се идентифицират Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Troy-ancient-city-Turkey | заглавие=Troy ancient city, Turkey |достъп_дата = 19 октомври 2017|труд=[[Енциклопедия Британика]] |език= en}}</ref>.


Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка за световното наследство на ЮНЕСКО]].
Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в [[Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО|списъка за световното наследство на ЮНЕСКО]].

Версия от 10:13, 19 октомври 2017

Тази статия е за античния град. За филма вижте Троя (филм).

Троя
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 пр.н.е.).
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 пр.н.е.).
Местоположение
39.9575° с. ш. 26.2389° и. д.
Троя
Местоположение в Турция
Страна Турция
Археология
ВидГрад
ЕпохаБронзова епоха
Сайтmuze.gov.tr/muze-detay?sectionId=TRV01&distId=TRV
Световно наследство на ЮНЕСКО
ИмеArchaeological Site of Troy
РегионЕвропа и Азия
ТипКултурно
Критерийii, iii, vi
Вписване1998
ID849
Троя в Общомедия

Троя (гръцки Τροία или Τροάς, а също и Ίλιον) е древногръцки град, сцена на Троянската война, описана в „Илиада“ – едната от двете древногръцки поеми, приписвани на Омир. Намира се върху хълма Хисарлък на полуостров, наричан в древността Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели.

Бутафорният Троянски кон от филма „Троя“, подарен от Брад Пит на турския град Чанаккале, в чиито околности са снимани някои сцени.

През 1870 германският археолог Хайнрих Шлиман започва разкопки в района. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг и според него Омировата Троя трябва да е най-ранна, т.е. разположена най-отдолу (Троя II). Затова прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късно обаче се оказва, че с Омировата се идентифицират Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха[1].

Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

Археологически план на хълма Хисарлък

Открити културни пластове

Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:

  • Троя I 3000 – 2600
  • Троя II 2600 – 2250
  • Троя III 2250 – 2100
  • Троя IV 2100 – 1950
  • Троя V: 20 – 18 век пр.н.е.
  • Троя VI: 17 – 15 век. пр.н.е.
  • Троя VIh: късната бронзова епоха, 14-ти век пр.н.е.
  • Троя VIIa: ок. 1300 – 1190 пр.н.е, най-вероятният „кандидат“ за Омировата Троя.
  • Троя VIIb1: 12-ти век пр.н.е.
  • Троя VIIb2: 11-ти век пр.н.е.
  • Троя VIIb3: допреди около 950 пр.н.е.
  • Троя VIII: около 700 пр.н.е
  • Троя IX: Елинистичната епоха, 1-ви век пр.н.е.

Източници

  1. Troy ancient city, Turkey // Енциклопедия Британика. Посетен на 19 октомври 2017. (на английски)

Вижте също

Външни препратки