Андон Жостов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Андон Жостов |
| име = Андон Жостов |
||
| име-оригинал = |
| име-оригинал = |
||
| категория = |
| категория = духовник |
||
| описание = български |
| описание = български духовник |
||
| портрет = |
| портрет = |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| роден-място = [[Гайтаниново]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Гайтаниново]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| вложки = {{Личност/ |
| вложки = {{Личност/Духовник| предмет = |
||
| предмет = |
|||
| образование = |
| образование = |
||
| работил-в = |
| работил-в = |
||
Ред 18: | Ред 17: | ||
}} |
}} |
||
'''Андон Стоев Жостов''' е [[българи|български]] възрожденски просветен деец и духовник. |
'''Андон (Антоний) Стоев Жостов''' е [[българи|български]] възрожденски просветен деец и духовник. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село [[Гайтаниново]]. Завършва училище в [[Солун]] и става учител в Гайтаниново. Участва в [[Борба за самостоятелна българска църква|борбата за самостоятелна българска църква]] и е сред организаторите на [[Народен събор в Гайтаниново|Народния събор в Гайтаниново]] в 1869 година за отхвърляне на върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. През 1869 - 1870 година учи в родното си село при изтъкнатия педагог [[Захари Бояджиев]], където усвоява преподаването на български и турски език.<ref>Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100.</ref> Преследван е от властите и два пъти е осъждан на смърт. |
Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село [[Гайтаниново]]. Завършва училище в [[Солун]] и става учител в Гайтаниново, а по-късно свещеник. Участва в [[Борба за самостоятелна българска църква|борбата за самостоятелна българска църква]] и е сред организаторите на [[Народен събор в Гайтаниново|Народния събор в Гайтаниново]] в 1869 година за отхвърляне на върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. През 1869 - 1870 година учи в родното си село при изтъкнатия педагог [[Захари Бояджиев]], където усвоява преподаването на български и турски език.<ref>Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100.</ref> Подпомага активно дейността на чителско дружество [[Серско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество „Просвещение“|„Просвещение“]] в [[Неврокоп]].<ref>Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.53.</ref> |
||
Преследван е от властите и два пъти е осъждан на смърт. |
|||
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] семейство Жостови се установява в освободената част от България |
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] семейство Жостови се установява в освободената част от България. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „[[Свети Николай Нови Софийски (София)|Свети Николай Нови Софийски]]“. След [[Съединението]] отговаря за училищното и църковното дело в [[Серско]] и подпомага [[Неврокопска българска община|Неврокопската българска община]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.</ref> |
||
Тримата му синове [[Константин Жостов]], [[Димитър Жостов]] и [[Спас Жостов]] са видни офицери от Българската армия.<ref>Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.</ref><ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.]</ref> |
Тримата му синове [[Константин Жостов]], [[Димитър Жостов]] и [[Спас Жостов]] са видни офицери от Българската армия.<ref>Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.</ref><ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.]</ref> |
Версия от 13:12, 28 декември 2017
Андон Жостов | |
български духовник | |
Роден |
26 ноември 1842 г.
|
---|---|
Починал | 21 ноември 1903 г.
|
Андон Жостов в Общомедия |
Андон (Антоний) Стоев Жостов е български възрожденски просветен деец и духовник.
Биография
Жостов е роден в 1842 година в неврокопското село Гайтаниново. Завършва училище в Солун и става учител в Гайтаниново, а по-късно свещеник. Участва в борбата за самостоятелна българска църква и е сред организаторите на Народния събор в Гайтаниново в 1869 година за отхвърляне на върховенството на Цариградската патриаршия. През 1869 - 1870 година учи в родното си село при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев, където усвоява преподаването на български и турски език.[1] Подпомага активно дейността на чителско дружество „Просвещение“ в Неврокоп.[2]
Преследван е от властите и два пъти е осъждан на смърт.
След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Николай Нови Софийски“. След Съединението отговаря за училищното и църковното дело в Серско и подпомага Неврокопската българска община.[3]
Тримата му синове Константин Жостов, Димитър Жостов и Спас Жостов са видни офицери от Българската армия.[4][5]
Външни препратки
- "По съграждението нова църква в градската част "Юч-Бунар" у столица София", публикувано във в. "Мир", брой 257, София, 1896 година
Бележки
- ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр.100.
- ↑ Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.53.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 569.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.
- ↑ Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.