Мергел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „мини|Мергелово образувание в Южна [[Сицилия.]] Файл:MatmorFormation2009.JPG|...“
 
Ред 5: Ред 5:


== История ==
== История ==
В миналото, още от периода на [[Древна Гърция]] се е използвал като подобрител и неутрализатор на киселинността на почвата.<ref>{{cite book|author=Б. М. Ребрик|title=Минеральные удобрения. У колыбели геологии и горного дела.|location=Москва|year=1984|pages=26 – 27}}</ref> През [[XIX век]] мергели се добиват интензивно за [[селското стопанство]]. През 1863 г. най-често използваният мергел е синият, който е бил много търсен от фермерите. Докато специфичният състав и свойствата на мергела зависят от седимента, в който е открит, синият мергел по това време е бил съставен основно от 38,70% [[силициева киселина]] и пясък, 30,67% [[железен оксид]], 13,91% вар, 11,22% вода, 4,47% [[поташ]], 1,21% [[периклаз]], 1,14% [[фосфорна киселина]] и 0,31% [[сярна киселина]].<ref>{{cite book|title=Annual Report of the State Geologist for ...|url=https://books.google.com/books?id=k2XyAAAAMAAJ&pg=PA193|year=1887|pages=193–}}</ref>
В [[Древна Гърция]] се е използвал като подобрител и неутрализатор на киселинността на почвата.<ref>{{cite book|author=Б. М. Ребрик|title=Минеральные удобрения. У колыбели геологии и горного дела.|location=Москва|year=1984|pages=26 – 27}}</ref> През [[XIX век]] мергели се добиват интензивно за [[селското стопанство]]. През 1863 г. най-често използваният мергел е синият, който е бил много търсен от фермерите. Докато специфичният състав и свойствата на мергела зависят от седимента, в който е открит, синият мергел по това време е бил съставен основно от 38,70% [[силициева киселина]] и пясък, 30,67% [[железен оксид]], 13,91% вар, 11,22% вода, 4,47% [[поташ]], 1,21% [[периклаз]], 1,14% [[фосфорна киселина]] и 0,31% [[сярна киселина]].<ref>{{cite book|title=Annual Report of the State Geologist for ...|url=https://books.google.com/books?id=k2XyAAAAMAAJ&pg=PA193|year=1887|pages=193–}}</ref>


Във [[Френски революционен календар|френския революционен календар]] мергел се нарича 17-ият ден от снежния месец.<ref>{{cite book|url=https://books.google.fr/books?id=vVtWj-W-KP8C&printsec=frontcover&redir_esc=y&hl=en#v=onepage&q&f=false|page=22|author=Fabre d'Églantine|title=Rapport fait à la Convention nationale, dans la séance du 3 du second mois de la seconde année de la République Française, au nom de la Commission chargée de la confection du Calendrier|year=1793|publisher=Imprimerie Nationale}}</ref>
Във [[Френски революционен календар|френския революционен календар]] мергел се нарича 17-ият ден от снежния месец.<ref>{{cite book|url=https://books.google.fr/books?id=vVtWj-W-KP8C&printsec=frontcover&redir_esc=y&hl=en#v=onepage&q&f=false|page=22|author=Fabre d'Églantine|title=Rapport fait à la Convention nationale, dans la séance du 3 du second mois de la seconde année de la République Française, au nom de la Commission chargée de la confection du Calendrier|year=1793|publisher=Imprimerie Nationale}}</ref>

Версия от 10:58, 28 февруари 2018

Мергелово образувание в Южна Сицилия.
Мергелово образувание в Израел.

Мергел представлява калциев карбонат или богата на вар пръст или скала, съдържаща променливи количества глини. Преобладаващият карбонатен минерал в повечето мергели е калцитът, но други карбонатни минерали като арагонит, доломит и сидерит също може да присъстват. В зависимост от състава на образуващите карбонатни минерали, мергелите се делят на варови и доломитови. Традиционно мергели се наричат редица материали, повечето от които представляват ронлива смесица от глина и калциев карбонат, образувани в сладководни условия и обикновено в съотношение 35 – 65% глина и 65 – 35% карбонат.[1] Днес терминът често се използва и за втвърдени морски и речни седименти, които представляват по-точно мергелови скали. Мергелът като речен седимент е често срещан сред седиментите на ледниковите езера, под торфени блата.

История

В Древна Гърция се е използвал като подобрител и неутрализатор на киселинността на почвата.[2] През XIX век мергели се добиват интензивно за селското стопанство. През 1863 г. най-често използваният мергел е синият, който е бил много търсен от фермерите. Докато специфичният състав и свойствата на мергела зависят от седимента, в който е открит, синият мергел по това време е бил съставен основно от 38,70% силициева киселина и пясък, 30,67% железен оксид, 13,91% вар, 11,22% вода, 4,47% поташ, 1,21% периклаз, 1,14% фосфорна киселина и 0,31% сярна киселина.[3]

Във френския революционен календар мергел се нарича 17-ият ден от снежния месец.[4]

Източници

  1. F. J. Pettijohn. Sedimentary Rocks. 2. Ню Йорк, Harper & Brothers, 1957.
  2. Б. М. Ребрик. Минеральные удобрения. У колыбели геологии и горного дела. Москва, 1984. с. 26 – 27.
  3. Annual Report of the State Geologist for .... 1887. с. 193–.
  4. Fabre d'Églantine. Rapport fait à la Convention nationale, dans la séance du 3 du second mois de la seconde année de la République Française, au nom de la Commission chargée de la confection du Calendrier. Imprimerie Nationale, 1793. с. 22.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marl“ и страницата „Мергель“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.