Густав Вигеланд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 39: Ред 39:


[[File:Portrett av Gustav Vigeland, ca 1891 (7602645462).jpg|мини|200px|вляво|Портрет на Вигеланд, ок. 1891.]]
[[File:Portrett av Gustav Vigeland, ca 1891 (7602645462).jpg|мини|200px|вляво|Портрет на Вигеланд, ок. 1891.]]
Прекарва от 1891 до 1896 г. в пътуване по [[море]]. Живее в [[Копенхаген]], [[Париж]], [[Берлин]] и [[Флоренция]]. Във френската столица често посещава ателието на [[Огюст Роден]], а в Италия се интересува от творби от древността и от [[Ренесанс]]а. В тези години се появяват и темите, които по-късно доминират в творчеството му, а именно [[смърт]]та и взаимоотношенията между мъжа и жената. Организира първата си изложба в Норвегия през 1894 г. Изложбата получава множество похвали.
Прекарва от 1891 до 1896 г. в пътуване по [[море]]. Живее в [[Копенхаген]], [[Париж]], [[Берлин]] и [[Флоренция]]. Във френската столица често посещава ателието на [[Огюст Роден]], а в Италия се интересува от творби от древността и от [[Ренесанс]]а. В тези години се появяват и темите, които по-късно доминират в творчеството му: [[смърт]]та и взаимоотношенията между мъжа и жената. Организира първите си изложби в Норвегия през 1894 – 1896 г. Изложбите получават множество похвали.


До 1902 г. Вигеланд се занимава с реставрацията на катедралата Нидарос в [[Тронхайм]]. Контактът със средновековното изкуство довежда друга често срещана тема в творчеството му: [[дракон]]ът като символ на [[грях]], но също и като природна сила, бореща се срещу човека.
До 1902 г. Вигеланд се занимава с реставрацията на катедралата Нидарос в [[Тронхайм]]. Контактът със средновековното изкуство довежда друга често срещана тема в творчеството му: [[дракон]]ът като символ на [[грях|греха]], но също и като природна сила, бореща се с човека.


В Осло той намира изоставено студио, където да работи. През 1905 г. [[Норвегия]] става независима от [[Швеция]] и като най-известния норвежки скулптор, Вигеланд получава множество поръчки за статуи и бюстове, за да се чества независимостта.
В Осло той намира изоставено студио, където да работи. През 1905 г. [[Норвегия]] става независима от [[Швеция]] и в качеството си на най-известния норвежки скулптор Вигеланд получава множество поръчки за статуи и бюстове, за да се чества независимостта.


През 1906 г. Вигеланд предлага модел на варовиков монументален [[фонтан]], който, според първоначалното желание на Комитета на [[Осло]], трябвало да украсява квадрата пред парламента. Неговата творба е приета, но относно това къде да се постави творбата се появил спор, и затова завършването на творбата било отложено. През това време Вигеланд разширява проекта и добавил няколко груби статуи, а през 1919 г. – висока гранитна колона.
През 1906 г. Вигеланд предлага модел на варовиков монументален [[фонтан]], който, според първоначалното желание на Комитета на [[Осло]], трябвало да украсява квадрата пред парламента. Неговата творба е приета, но относно това къде да се постави се развихря спор, и затова завършването на творбата е отложено. Междувременно Вигеланд разширява проекта и добавя няколко груби статуи, а през 1919 г. – висока гранитна колона.


През 1921 г. в Осло решават да разрушат къщата, където Вигеланд живее, и да построят [[библиотека]]. След дълги спорове градът дава на Вигеланд нова сграда, където да работи и да живее. В замяна той обещава да дари на града всички свои творби, включващи [[скулптура|скулптури]], [[рисунка|рисунки]] и модели.
През 1921 г. в Осло решават да разрушат къщата, където живее Вигеланд, и да построят [[библиотека]]. След дълги спорове градът дава на Вигеланд нова сграда, където да работи и да живее. В замяна той обещава да дари на града всички свои творби, включващи [[скулптура|скулптури]], [[рисунка|рисунки]] и модели.


Вигеланд се мести в своето ново студио през 1924 г. То е разположено в парка Фрогнер, които Вигеланд избира за окончателно местоположение на своя фонтан. През следващите 20 години той се отдава на проекта за постоянна изложба на своите творби на открито. По-късно проектът прераства в днешния [[Вигеланд (парк)|парк „Вигеланд“]].
Мести се в своето ново студио през 1924 г. То е разположено в парка Фрогнер, който Вигеланд избира за окончателно местоположение на своя фонтан. През следващите 20 години той се отдава на проекта за постоянна изложба на своите творби на открито. По-късно проектът прераства в днешния [[Вигеланд (парк)|парк „Вигеланд“]].


Вигеланд живее и работи в своето студио до смъртта си на [[12 март]] [[1943]] г. Пепелта, останала след [[кремация]]та му, още се пази там. Сградата се превръща в [[музей]] на Вигеланд.
Вигеланд живее и работи в своето студио до смъртта си на [[12 март]] [[1943]] г. Пепелта, останала след [[кремация]]та му, още се пази там. Сградата се превръща в [[музей]] на Вигеланд.
Ред 66: Ред 66:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{Commonscat-inline|Gustav Vigeland}}
{{Commonscat-inline|Gustav Vigeland}}
* [http://www.vigeland.museum.no/ Сайт на музея „Вигеланд“]
* [http://www.vigeland.museum.no/ Сайт на музея „Вигеланд“ в Осло]


{{Нормативен контрол}}
{{Нормативен контрол}}

Версия от 06:27, 20 април 2018

Густав Вигеланд
Gustav Vigeland
норвежки скулптор

Роден
Починал
12 март 1943 г. (73 г.)

Националност Норвегия
Кариера в изкуството
Стилар нуво
модерно изкуство
ЖанрМодерн
УчителиБриунюлф Бергслийн
Направлениескулптура
Густав Вигеланд в Общомедия

Густав Вигеланд (Шаблон:Lang-no, правопис на фамилията по правилата за транскрипции Вигелан) е норвежки скулптор.

На негово име е наречен паркът „Вигеланд“ в Осло.

Биография

Роден е на 11 април 1869 г. във ферма в град Мандал – малък крайбрежен град в южна Норвегия. Като дете го изпращат в Осло, за да се научи да чете и да работи с дървен материал. Изненадващата смърт на баща му го кара да се върне в Мандал и да помага на семейството си.

Завръща се в Осло през 1888 г., но този път е решен да стане професионален скулптор. Скулпторът Бриунюлф Бергслийн забелязва таланта му и му помага с практически упражнения. На следващата година той излага първата си творба – Хагар и Ишамел.

Портрет на Вигеланд, ок. 1891.

Прекарва от 1891 до 1896 г. в пътуване по море. Живее в Копенхаген, Париж, Берлин и Флоренция. Във френската столица често посещава ателието на Огюст Роден, а в Италия се интересува от творби от древността и от Ренесанса. В тези години се появяват и темите, които по-късно доминират в творчеството му: смъртта и взаимоотношенията между мъжа и жената. Организира първите си изложби в Норвегия през 1894 – 1896 г. Изложбите получават множество похвали.

До 1902 г. Вигеланд се занимава с реставрацията на катедралата Нидарос в Тронхайм. Контактът със средновековното изкуство довежда друга често срещана тема в творчеството му: драконът като символ на греха, но също и като природна сила, бореща се с човека.

В Осло той намира изоставено студио, където да работи. През 1905 г. Норвегия става независима от Швеция и в качеството си на най-известния норвежки скулптор Вигеланд получава множество поръчки за статуи и бюстове, за да се чества независимостта.

През 1906 г. Вигеланд предлага модел на варовиков монументален фонтан, който, според първоначалното желание на Комитета на Осло, трябвало да украсява квадрата пред парламента. Неговата творба е приета, но относно това къде да се постави се развихря спор, и затова завършването на творбата е отложено. Междувременно Вигеланд разширява проекта и добавя няколко груби статуи, а през 1919 г. – висока гранитна колона.

През 1921 г. в Осло решават да разрушат къщата, където живее Вигеланд, и да построят библиотека. След дълги спорове градът дава на Вигеланд нова сграда, където да работи и да живее. В замяна той обещава да дари на града всички свои творби, включващи скулптури, рисунки и модели.

Мести се в своето ново студио през 1924 г. То е разположено в парка Фрогнер, който Вигеланд избира за окончателно местоположение на своя фонтан. През следващите 20 години той се отдава на проекта за постоянна изложба на своите творби на открито. По-късно проектът прераства в днешния парк „Вигеланд“.

Вигеланд живее и работи в своето студио до смъртта си на 12 март 1943 г. Пепелта, останала след кремацията му, още се пази там. Сградата се превръща в музей на Вигеланд.

Галерия

Външни препратки