Модош: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
| площ =
| площ =
| височина = 81
| височина = 81
| население = 2 973
| население = 2 373
| население-година = 2002
| население-година = 2011
| кмет =
| кмет =
| основаване =
| основаване =
Ред 22: Ред 22:
[[Файл:Jaša_Tomić_Orthodox_church.jpg|мини|250п|Православната църква в Модош]]
[[Файл:Jaša_Tomić_Orthodox_church.jpg|мини|250п|Православната църква в Модош]]


'''Модош''' ({{lang-sr|Јаша Томић|Jaša Tomić}}, {{lang-de|Modosch}}, {{lang-hu|Módos}}, по-рядко - ''Németmódós'') е [[град]] в община [[Сечан (община)|Сечан]], в [[Среднобанатски окръг]] на [[Войводина|Автономната област Войводина]], [[Република Сърбия]]
'''Модош''' ({{lang-sr|Јаша Томић|Jaša Tomić}}, {{lang-de|Modosch}}, {{lang-hu|Módos}}, по-рядко - ''Németmódós'') е [[град]] в [[Сърбия]], Автономна област [[Войводина]], [[Среднобанатски окръг]], [[община Сечан]]


Разположено е в близост до сръбско-румънската граница. Днес Модош е преименуван в чест на [[Яша Томич]] (1856-1922), сръбски публицист и политик от [[Войводина]]. При Модош е разположен локален гранично-пропускателен пункт с [[Румъния]].
Разположено е в близост до сръбско-румънската граница. Днес Модош е преименуван в чест на [[Яша Томич]] (1856-1922), сръбски публицист и политик от [[Войводина]]. При Модош е разположен локален гранично-пропускателен пункт с [[Румъния]].
Ред 35: Ред 35:
След разпада на [[Австро-Унгария]] през [[1918]] година за кратко селището е в границите на [[Румъния]]. С влизането в сила през [[1924]] година на Белградския протокол от [[1923]], определящ границата между [[Кралството на сърби, хървати и словенци]] и Румъния, Модош е в пределите на КСХС. Около половината от имотите на жителите му остават в румънска територия.
След разпада на [[Австро-Унгария]] през [[1918]] година за кратко селището е в границите на [[Румъния]]. С влизането в сила през [[1924]] година на Белградския протокол от [[1923]], определящ границата между [[Кралството на сърби, хървати и словенци]] и Румъния, Модош е в пределите на КСХС. Около половината от имотите на жителите му остават в румънска територия.


Според данни на българското консулство в [[Белград]], през [[1942]] година Модош има 4300 жители. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] населението му намалява поради изселването на неговите немски жители (1874 души според данни от [[1931]]).
Според данни на българското консулство в [[Белград]], през [[1942]] година Модош има 4300 жители. След края на [[Втората световна война]] населението му намалява поради изселването на неговите немски жители (1874 души по данни от 1931 г.


През 2005 г. Яша Томич е наводнен от придошлите води на близката река [[Тимиш (река)|Тимиш]] (на банатски български: ''Timiš'').
През [[1971]] година Яша Томич има 3 873 жители.

През [[2005]] Яша Томич е наводнено от придошлите води на близката река [[Тимиш (река)|Тимиш]] (на банатски български: ''Timiš'').


==Население==
==Население==
През 1971 година градът има 3 873 жители, спадат на 2 982 човека (2002) и 2 373 души по преброяването от 2011 г.
2 982 (2002)


; Етнически състав
; Етнически състав
Ред 57: Ред 55:
Българите в Модош, които са част от банатските българи, са преселени в селището след [[1779]] година от днешна Румъния, главно от [[Стар Бешенов]] (''Дудещи веки''). През 80-те години на [[19 век]] една част от българските жители на Модош се завръщат в [[България]] и заедно с други банатски българи се заселват в село [[Бърдарски геран]].
Българите в Модош, които са част от банатските българи, са преселени в селището след [[1779]] година от днешна Румъния, главно от [[Стар Бешенов]] (''Дудещи веки''). През 80-те години на [[19 век]] една част от българските жители на Модош се завръщат в [[България]] и заедно с други банатски българи се заселват в село [[Бърдарски геран]].


През втората половина на [[20 век]] българският учител Димитър Недельов е преподавател на български език в селището. Обучението на български език е прекратено през [[1895]] година, когато българският език (както и немският за местните немски жители) е заместен с унгарски.
През втората половина на ХІХ век българският учител Димитър Недельов е преподавател по български език в селището. Това обучение е прекратено през [[1895]] година, когато българският език (както и немският за местните немски жители) е заместен с унгарски.


През [[1896]] година [[Любомир Милетич]] посочва 400 българи в Модош. Според унгарската статистика от [[1910]] година техният брой е 458 души. Данни, предоставени през [[1935]] година на българския пълномощен министър в [[Белград]] [[Димо Казасов]], посочват 100 български къщи или 500 българи в Модош.
През [1896 година [[Любомир Милетич]] посочва 400 българи в Модош. Според унгарска статистика от 1910 година техният брой е 458 души. Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в [[Белград]] [[Димо Казасов]], посочват 100 български къщи или 500 българи в Модош.


През първата половина на [[20 век]] българите са третият по брой етнос в Модош след немците и сърбите. Немците и българите, които са католици, ползвали обща църква, в която имали равни права. Всяка втора неделя местният немски свещеник служел на “далматски” (т.е. [[хърватски език]]) за българите.
През първата половина на ХХ век българите са 3-та по численост народност в Модош след немците и сърбите. Немците и българите (които са католици) ползват обща църква, в която имат равни права. Всяка втора неделя местният немски свещеник служи на “далматски” (т.е. [[хърватски език]]) за българите.


По официални данни българите в Модош през 2002 година са 29 души.
По официални данни българите в Модош през 2002 година са 29 души.
Ред 71: Ред 69:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* {{икона|sr}} [http://www.jasatomic.org.yu Сайт на Яша Томич]
* {{икона|sr}} [http://www.jasatomic.org.yu Сайт на Яша Томич]
* [http://www.jasatomic.org.yu/english.htm "Наводнение в Модош"] - jasatomic.org.yu, 30 април, 2005
* [http://www.jasatomic.org.yu/english.htm "Наводнение в Модош"] - jasatomic.org.yu, 30 април 2005
* [http://www.b92.net/info/vesti/index.php?yyyy=2005&mm=04&dd=29&nav_id=167436 "Река Тимиш отново стигна максимума" (на сръбски)]- B92, 29 април, 2005
* [http://en.wikinews.org/wiki/Flood_in_Vojvodina_worsens Положението в Модош се влошава (на английски)] - Wikinews, 30 април, 2005
* [http://en.wikinews.org/wiki/Flood_in_Vojvodina_worsens Положението в Модош се влошава (на английски)] - Wikinews, 30 април, 2005
* [http://www.b92.net/info/vesti/index.php?yyyy=2005&mm=04&dd=29&nav_id=167436 "Река Тимиш отново стигна максимума" (на сръбски)] - B92, 29 април, 2005


[[Категория:Градове във Войводина]]
[[Категория:Среднобанатски окръг]]
[[Категория:Банатски българи]]
[[Категория:Банатски българи]]
[[Категория:Градове във Войводина]]
[[Категория:Градове в Среднобанатски окръг]]
[[Категория:Община Сечан]]

Версия от 09:51, 30 май 2018

Модош
Јаша Томић/Jaša Tomić
Католическата църква
Католическата църква
45.4414° с. ш. 20.8531° и. д.
Модош
Страна Сърбия
ОкръгСреднобанатски окръг
ОбщинаСечан
Надм. височина81 m
Население2 373 души (2011)
Пощенски код23230
Модош в Общомедия
Наводнение в град Модош, 2005 г.
Православната църква в Модош

Модош (Шаблон:Lang-sr, Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-hu, по-рядко - Németmódós) е град в Сърбия, Автономна област Войводина, Среднобанатски окръг, община Сечан

Разположено е в близост до сръбско-румънската граница. Днес Модош е преименуван в чест на Яша Томич (1856-1922), сръбски публицист и политик от Войводина. При Модош е разположен локален гранично-пропускателен пункт с Румъния.

Градът има предимно сръбско население, има и малка българска банатска общност.

История

За пръв път Модош се споменава в документи от 1334 година под името Мадус, по-късно и като Модус и Модош. По това време населението на Модош е унгарско. След 16 век, когато този район е завладян от османците, част от унгарското население е прогонено. Османските регистри от 17-18 век отбелязват предимно славянски (сръбски) имена на жителите на Модош. След 1717 година Модош е включен в състава на Австрийската империя. През същата година година градът има 50 къщи. През 1746 година в Модош е издигната православна църква „Свети Никола“, построена в бароков стил. Днес църквата е обявена за паметник на културата.

През втората половина на 18 век в Модош се заселват жители от различни националности - немци (след 1792 година), сърби, българи, унгарци и други.

След разпада на Австро-Унгария през 1918 година за кратко селището е в границите на Румъния. С влизането в сила през 1924 година на Белградския протокол от 1923, определящ границата между Кралството на сърби, хървати и словенци и Румъния, Модош е в пределите на КСХС. Около половината от имотите на жителите му остават в румънска територия.

Според данни на българското консулство в Белград, през 1942 година Модош има 4300 жители. След края на Втората световна война населението му намалява поради изселването на неговите немски жители (1874 души по данни от 1931 г.

През 2005 г. Яша Томич е наводнен от придошлите води на близката река Тимиш (на банатски български: Timiš).

Население

През 1971 година градът има 3 873 жители, спадат на 2 982 човека (2002) и 2 373 души по преброяването от 2011 г.

Етнически състав

(2002)

Българи в Модош

Българите в Модош, които са част от банатските българи, са преселени в селището след 1779 година от днешна Румъния, главно от Стар Бешенов (Дудещи веки). През 80-те години на 19 век една част от българските жители на Модош се завръщат в България и заедно с други банатски българи се заселват в село Бърдарски геран.

През втората половина на ХІХ век българският учител Димитър Недельов е преподавател по български език в селището. Това обучение е прекратено през 1895 година, когато българският език (както и немският за местните немски жители) е заместен с унгарски.

През [1896 година Любомир Милетич посочва 400 българи в Модош. Според унгарска статистика от 1910 година техният брой е 458 души. Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 100 български къщи или 500 българи в Модош.

През първата половина на ХХ век българите са 3-та по численост народност в Модош след немците и сърбите. Немците и българите (които са католици) ползват обща църква, в която имат равни права. Всяка втора неделя местният немски свещеник служи на “далматски” (т.е. хърватски език) за българите.

По официални данни българите в Модош през 2002 година са 29 души.

Личности

  • Йозу (Йосиф) Рил, просветен деец на банатските българи
  • Георги Дамянов (1911-1991), поет, просветен деец на банатските българи

Външни препратки