Микеле Алборето: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
м Добавяне на Категория:Загинали автомобилни пилоти, ползвайки HotCat |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
}} |
}} |
||
'''Микеле Алборето''' ({{lang-it|Michele Alboreto}}) е [[Италия|италиански]] автомобилен състезател, |
'''Микеле Алборето''' ({{lang-it|Michele Alboreto}}) е [[Италия|италиански]] автомобилен състезател, [[пилот от Формула 1]]. |
||
Роден в [[Милано]], Алборето учи дизайн, когато започва да се подвизава като автомобилен състезател през [[1976]] в кола проектирана от него самия; нарича я „CMR“ и се състезава в сериите „Formula Monza“, но без успехи. Преминава във [[Формула 3]] през [[1978]] а през [[1979]] финишира трети в F3 сериите. Преминава в Европейският шампионат през [[1980]] където кара за „Ланчия“. През [[1981]] година печели Европейската титла, в резултат на което е привлечен като пилот в [[Минарди]] (Minardi), които по това време се състезават във [[Формула 2]] шампионата. същата година в партньорство с [[Рикардо Патрезе]] печелят състезанието „Шест часа на Уоткинс Глен“ (Watkins Glen Six Hours). Печели една победа за Минарди на пистата „Мизано“, след което прави своят дебют във Формула 1 през [[1981]] [[Голяма награда на Сан Марино|Сан Марино]], зад волана на [[Тирел]]. |
Роден в [[Милано]], Алборето учи дизайн, когато започва да се подвизава като автомобилен състезател през [[1976]] в кола проектирана от него самия; нарича я „CMR“ и се състезава в сериите „Formula Monza“, но без успехи. Преминава във [[Формула 3]] през [[1978]] а през [[1979]] финишира трети в F3 сериите. Преминава в Европейският шампионат през [[1980]] където кара за „Ланчия“. През [[1981]] година печели Европейската титла, в резултат на което е привлечен като пилот в [[Минарди]] (Minardi), които по това време се състезават във [[Формула 2]] шампионата. същата година в партньорство с [[Рикардо Патрезе]] печелят състезанието „Шест часа на Уоткинс Глен“ (Watkins Glen Six Hours). Печели една победа за Минарди на пистата „Мизано“, след което прави своят дебют във Формула 1 през [[1981]] [[Голяма награда на Сан Марино|Сан Марино]], зад волана на [[Тирел]]. |
||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
{{Портал|Биографии|Италия}} |
{{Портал|Биографии|Италия}} |
||
{{ |
{{СОРТКАТ:Алборето, Микеле}} |
||
[[Категория:Италиански пилоти от Формула 1]] |
[[Категория:Италиански пилоти от Формула 1]] |
||
[[Категория:Загинали автомобилни пилоти]] |
|||
[[Категория:Родени в Милано]] |
[[Категория:Родени в Милано]] |
||
Версия от 19:00, 10 юни 2018
| Микеле Алборето | |
 | |
| Роден | 23 декември 1956 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Италия |
| Кариера | |
| Активност | 1981-1994 |
| Отбори | Тирел Ферари Ларус Ероуз Футуърк БМС Скудерия Италия Минарди |
| Състезания | 215 (194) |
| Шампион | - |
| Победи | 5 |
| Подиуми | 23 |
| Точки | 186,5 |
| Първи позиции | 2 |
| НБО | 5 |
| Първи старт | 1981 ГН Сан Марино |
| Първа победа | 1982 ГН Лас Вегас |
| Последна победа | 1985 ГН Германия |
| Последен старт | 1994 ГН Австралия |
| Микеле Алборето в Общомедия | |
Микеле Алборето (Шаблон:Lang-it) е италиански автомобилен състезател, пилот от Формула 1.
Роден в Милано, Алборето учи дизайн, когато започва да се подвизава като автомобилен състезател през 1976 в кола проектирана от него самия; нарича я „CMR“ и се състезава в сериите „Formula Monza“, но без успехи. Преминава във Формула 3 през 1978 а през 1979 финишира трети в F3 сериите. Преминава в Европейският шампионат през 1980 където кара за „Ланчия“. През 1981 година печели Европейската титла, в резултат на което е привлечен като пилот в Минарди (Minardi), които по това време се състезават във Формула 2 шампионата. същата година в партньорство с Рикардо Патрезе печелят състезанието „Шест часа на Уоткинс Глен“ (Watkins Glen Six Hours). Печели една победа за Минарди на пистата „Мизано“, след което прави своят дебют във Формула 1 през 1981 Сан Марино, зад волана на Тирел.
В периода 1984-1988 год. се състезава за Ферари, като става първият италиански пилот в тима от много години. През 1984 година финишира 4-ти в Световният шампионат на Формула 1, печели победа в Белгия и става един от претендентите за титла през 1985 тодина. Остава втори през сезон 1985 година, като шампион става Ален Прост с Макларън. През 1989 година се завръща в Тирел, следват няколко сезона в малки тимове преди да се откаже от кариера във Формула 1 през 1994 година. В периода при малките отбори има и подиум за Тирел в Мексико където завърши трети и последен подиум.
След като напуска Ф1, през 1996 година се състезава в Инди 500 а през 1997 година печели 24-те часа на Льо Ман в екип със Стефан Йохансон и Том Кристенсен с кола „TWR“ Порше.
През 2001 година загива на тестове с болид Ауди R8 (Audi R8 Race Car) след като пука гума с висока скорост на пистата Евро Спийдуей в Източна Германия.
Източници
- Микеле Алборето, профил в ESPN F1 // Посетен на 2013-12-22.
