Студена (река): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{карта}} --> {{карта-ГЩ-СССР}}
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
Ред 45: Ред 45:


== Топографска карта ==}
== Топографска карта ==}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-15|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-015.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-15|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-015.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-16|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-016.jpg|scale=1:100000}}
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-16|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-016.jpg|scale=1:100000}}


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 13:34, 20 юни 2018

Вижте пояснителната страница за други значения на Студена.

Студена
43.3542° с. ш. 25.2906° и. д.
43.6092° с. ш. 25.5781° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Велико Търново
Община Павликени
Община Свищов
Област Русе
Община Ценово
Дължина45 km
Водосб. басейн413 km²
Начало
Мястона 0,7 km ЮЗ
от село Сломер,
Община Павликени
Координати43°21′15.12″ с. ш. 25°17′26.16″ и. д. / 43.3542° с. ш. 25.2906° и. д.
Надм. височина1125 m
Устие
Мястоляв приток на река ЯнтраДунавЧерно море
Координати43°36′33.12″ с. ш. 25°34′41.16″ и. д. / 43.6092° с. ш. 25.5781° и. д.
Надм. височина24 m

Студена е река в Северна България, Дунавската равнина, област Велико Търново – общини Павликени и Свищов и Област Русе – община Ценово, ляв приток на река Янтра. Дължината ѝ е 45 km.

Река Студена води началото си от чешма, разположена на 700 m югозападно от село Сломер, община Павликени. Тече в североизточна посока през Дунавската равнина в широка долина с полегати склонове. След село Совата коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги против наводнения. Влива се отляво в река Янтра, на 24 m н.в. до село Новград.

Площта на водосборният басейн на Студена е 413 km2, което представлява 5,3% от водосборния басейн на Янтра.

По течението на реката са разположени 7 села:

Тъй като водите на Студена и на нейните притоци се използват почти на 100% за напояване, а през лятно-есенния период реката е маловодна, те са хванати в няколко микроязовира – най-голям язовир „Караисен“.

По части от долината на реката преминават два третокласни пътя от Държавната пътна мрежа:

Вижте още

== Топографска карта ==}

Източници