Хорасански път: Разлика между версии
м Маршрут на ибн Фадлан |
м Bot: Automated text replacement (- , +,); козметични промени |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
'''Спирки:''' |
'''Спирки:''' |
||
Пътят започва от Хорасанската порта на източната стена на ''Кръглия град'' на [[Ал-Мансур]] в Багдад.{{sfn|Le Strange|1905|p=31}} |
Пътят започва от Хорасанската порта на източната стена на ''Кръглия град'' на [[Ал-Мансур]] в Багдад.{{sfn|Le Strange|1905|p=31}} |
||
* Нахраван - Първото селище след Багдад е Нахраван (Джиср Нахраван, "Мост Нахраван"), наречено в чест на основния напоителен Нахравански канал |
* Нахраван - Първото селище след Багдад е Нахраван (Джиср Нахраван, "Мост Нахраван"), наречено в чест на основния напоителен Нахравански канал, който минава през него. По време на царуването на Абасидите градът процъфтява, но по-късно е изоставен, като Хорасанския път се премества на север към [[Бакуба]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=59–61}} |
||
* Даскара - следваща основна спирка е Даскара Ал-Малик ("Царска Даскара"), идентифицирана със [[Сасанидска империя|сасанидск]]<nowiki/>ия град Дастагирд. |
* Даскара - следваща основна спирка е Даскара Ал-Малик ("Царска Даскара"), идентифицирана със [[Сасанидска империя|сасанидск]]<nowiki/>ия град Дастагирд. |
||
* [[Джалаула]], построен около голям мост, пресичащ [[Дияла (река)|реката Дияла]], |
* [[Джалаула]], построен около голям мост, пресичащ [[Дияла (река)|реката Дияла]], |
||
* [[Ханакин]], също с голям мост, |
* [[Ханакин]], също с голям мост, |
||
* Каср Ширин, "''Замъка на Ширин''", наречен в чест на съпругата на сасанидския шах [[Хосров II Парвиз|Хосров II]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=62–63}} |
* Каср Ширин, "''Замъка на Ширин''", наречен в чест на съпругата на сасанидския шах [[Хосров II Парвиз|Хосров II]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=62–63}} |
||
* [[Сар-е-Поле Зохаб (Иран)|Хулван]], където пътят напуска [[Месопотамия|Месопотамската равнин]]<nowiki/>а и навлиза в [[Загрос|планината Загрос]] и провинция Джибал през едноименния проход.{{sfn|Le Strange|1905|pp=63, 191}} |
* [[Сар-е-Поле Зохаб (Иран)|Хулван]], където пътят напуска [[Месопотамия|Месопотамската равнин]]<nowiki/>а и навлиза в [[Загрос|планината Загрос]] и провинция Джибал през едноименния проход.{{sfn|Le Strange|1905|pp=63, 191}} |
||
* [[Керенд-е-Герб|Киринд]] и близкото село Хустан - мястото, където крваните напускат Хулванския проход, |
* [[Керенд-е-Герб|Киринд]] и близкото село Хустан - мястото, където крваните напускат Хулванския проход, |
||
* Каср Ал Язид (Тазар) и ал-Зубайдия, където пътят се насочва на изток, |
* Каср Ал Язид (Тазар) и ал-Зубайдия, където пътят се насочва на изток, |
||
* [[Керманшах|Kерманшах]] в равнината Махидашт. И тук, както при по-голямата част от тези спирки, мюсюлманските географи регистрират наличието на остатъци сасанидски дворци.{{sfn|Le Strange|1905|pp=191–192}} |
* [[Керманшах|Kерманшах]] в равнината Махидашт. И тук, както при по-голямата част от тези спирки, мюсюлманските географи регистрират наличието на остатъци сасанидски дворци.{{sfn|Le Strange|1905|pp=191–192}} |
||
* [[Хамадан]] |
* [[Хамадан]] |
||
* [[Саве (Иран)|Саус]], където Хорасанския път обръща хода си на север, |
* [[Саве (Иран)|Саус]], където Хорасанския път обръща хода си на север, |
||
* [[Рей|Ар-Рай]], а оттам преминава в източно направление.{{sfn|Le Strange|1905|p=228}} |
* [[Рей|Ар-Рай]], а оттам преминава в източно направление.{{sfn|Le Strange|1905|p=228}} |
||
* [[Арадан (Иран)|Хувар]], |
* [[Арадан (Иран)|Хувар]], |
||
* Каср ал-Милх ("''Соления замък"'') |
* Каср ал-Милх ("''Соления замък"'') |
||
* Рас ал-Калб (''"Куча глава"'', отъждествяван с Лазгирд), |
* Рас ал-Калб (''"Куча глава"'', отъждествяван с Лазгирд), |
||
* [[Семнан]], |
* [[Семнан]], |
||
* [[Дамган]], |
* [[Дамган]], |
||
* Ал-Хадада ("Ковачницата", дн.Мехмандуст) |
* Ал-Хадада ("Ковачницата", дн.Мехмандуст) |
||
Ред 44: | Ред 44: | ||
{{Превод от|en|Khurasan Road|823310148}} |
{{Превод от|en|Khurasan Road|823310148}} |
||
{{Маршрут на ибн Фадлан}} |
{{Маршрут на ибн Фадлан}} |
||
[[Категория:Търговски пътища]] |
[[Категория:Търговски пътища]] |
Версия от 23:09, 5 октомври 2018
Хорасанския път през Средновековието е стратегически търговски път, по който се движат кервани между Багдад, столицата на Абасидите и североизточната провинция Хорасан, а от там - към страните от Средна Азия и Китай.
Маршрут
Счита се, че Хорасанския път е най-добре описания в литературата търговски път в Абасидския регион;[1] Маршрутът е подробно описан от Ибн Руста и повечето средновековни мюсюлмански географи, като Кудама ибн Джафар и Ибн Хордадбех съобщават за разстоянията между различните обекти.[2] Според тях пътят между Багдад и Нишапур в Хорезъм възлиза на 309 фарсаха или 1715 км. Това е пътят, по който преминава и дипломатическата мидия на ибн Фадлан през 921 г. в първата част от пъруването си[3].
Спирки: Пътят започва от Хорасанската порта на източната стена на Кръглия град на Ал-Мансур в Багдад.[4]
- Нахраван - Първото селище след Багдад е Нахраван (Джиср Нахраван, "Мост Нахраван"), наречено в чест на основния напоителен Нахравански канал, който минава през него. По време на царуването на Абасидите градът процъфтява, но по-късно е изоставен, като Хорасанския път се премества на север към Бакуба.[5]
- Даскара - следваща основна спирка е Даскара Ал-Малик ("Царска Даскара"), идентифицирана със сасанидския град Дастагирд.
- Джалаула, построен около голям мост, пресичащ реката Дияла,
- Ханакин, също с голям мост,
- Каср Ширин, "Замъка на Ширин", наречен в чест на съпругата на сасанидския шах Хосров II.[6]
- Хулван, където пътят напуска Месопотамската равнина и навлиза в планината Загрос и провинция Джибал през едноименния проход.[7]
- Киринд и близкото село Хустан - мястото, където крваните напускат Хулванския проход,
- Каср Ал Язид (Тазар) и ал-Зубайдия, където пътят се насочва на изток,
- Kерманшах в равнината Махидашт. И тук, както при по-голямата част от тези спирки, мюсюлманските географи регистрират наличието на остатъци сасанидски дворци.[8]
- Хамадан
- Саус, където Хорасанския път обръща хода си на север,
- Ар-Рай, а оттам преминава в източно направление.[9]
- Хувар,
- Каср ал-Милх ("Соления замък")
- Рас ал-Калб ("Куча глава", отъждествяван с Лазгирд),
- Семнан,
- Дамган,
- Ал-Хадада ("Ковачницата", дн.Мехмандуст)
- Бастам, след близкото село Бадхаш, пътят достига региона Хорасан.[10]
След като навлезе в Хорасан, пътят се разделя на две части: северен клон, наречен "Пътя на керваните", който води към Джаджарм, Азадвар и Нишапур, и по-кратък южен клон или "Пощенски път" покрай пустинята Дашт-е Кевир през Асадабад, Бахманибад (Мазинан) и Сабзевар, отново до Нишапур.[11] Малко след като Нишапур, при Каср ал-Рих ("Замъка на вятъра"), пътят отново се разделя на два клона, водещи в югозападна и североизточна посока. Югозападният клон води до Херат, където се разклонява още повече на изток към Гор, или през Фарах на юг към Зарандж в днешен Афганистан.[12] Североизточния клон води към Мешхед, Тус, Маздаран и Сарахс, а по-нататък достига Мерв Велики и Мерв ал-Руд. На север от Мерв Хорасанският път продължава до брода на Амударя в Aмол и достига Бухара и Самарканд. След Мерв пътят се раклонява и към Херат на юг, към Балх на североизток и към Tермес отвъд Амударя. По-малки разклонения водят към Чаганиан и Хутал или обратно на запад към Бухара и Самарканд.[13] От Амул, друго разклонение води по протежение на южния бряг на Амударя до Хорезъм и Аралско море.[14] От Самарканд, пътят прекосява Согдийската река и води към Заамин в Усрушана, източно от столицата Бунджикат. Там пътят се разклонява отново на север към Шаш по долното течение на Сърдаря и на изток по горното течение на реката във Ферганската долина и към Китай.[15]
Вижте също
Връзки
- ↑ Le Strange 1905, с. 9.
- ↑ Le Strange 1905, с. 12, 85.
- ↑ Ибн Фадлан, Пътешествие до Волжска България, Л.-М. Бораджиева, превод от арабски език Г. Наумов, ИК "Аргес", София, 1992
- ↑ Le Strange 1905, с. 31.
- ↑ Le Strange 1905, с. 59 – 61.
- ↑ Le Strange 1905, с. 62 – 63.
- ↑ Le Strange 1905, с. 63, 191.
- ↑ Le Strange 1905, с. 191 – 192.
- ↑ Le Strange 1905, с. 228.
- ↑ Le Strange 1905, с. 364, 367 – 368.
- ↑ Le Strange 1905, с. 430.
- ↑ Le Strange 1905, с. 430 – 431.
- ↑ Le Strange 1905, с. 430 – 431, 472.
- ↑ Le Strange 1905, с. 472.
- ↑ Le Strange 1905, с. 475, 488.
Източници
- Le Strange, Guy. The Lands of the Eastern Caliphate: Mesopotamia, Persia, and Central Asia, from the Moslem Conquest to the Time of Timur. New York, Barnes & Noble, Inc., 1905. OCLC 1044046.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Khurasan Road в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |