Розе Ауслендер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:
'''Розе Ауслендер''' ({{lang-de|Rose Ausländer}}) всъщност ''Розали Беатрис Шерцер'' (''Rosalie Beatrice Scherzer'') е смятана за [[Австрия|австрийска]] [[поет]]еса, родена в [[Чернивци]], [[Буковина]] ([[Украйна]]) в семейството на юрист.
'''Розе Ауслендер''' ({{lang-de|Rose Ausländer}}) всъщност ''Розали Беатрис Шерцер'' (''Rosalie Beatrice Scherzer'') е смятана за [[Австрия|австрийска]] [[поет]]еса, родена в [[Чернивци]], [[Буковина]] ([[Украйна]]) в семейството на юрист.


== Биография и творчество ==
== Биография ==
[[Картинка:Rose_Ausländer_(1914).jpg|thumb|160px|left|Розе Ауслендер ([[1914]])]]
[[Картинка:Rose_Ausländer_(1914).jpg|thumb|150px|Розе Ауслендер ([[1914]])]]
Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на [[евреи|еврейската]] традиция. Розе следва [[литературознание]] и [[философия]] в университета на [[Чернивци]], а в [[1921]] г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в [[САЩ]], където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В [[1926]] г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.
Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на [[евреи|еврейската]] традиция. Розе следва [[литературознание]] и [[философия]] в университета на [[Чернивци]], а в [[1921]] г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в [[САЩ]], където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В [[1926]] г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.


== Творчество ==
== Творчество ==
⚫
[[Картинка:Former Franz-Joseph University in Chernovci.jpg|thumb|240px|Старият университет в Чернивци]]
⚫
[[Картинка:Rose Ausländer 1918.jpg|thumb|160px|left|Розе Ауслендер ([[1918]])]]
В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер ''„Небесната дъга“'' (1939). През [[Втората световна война]] градът е окупиран и поетесата прекарва две години в [[гето]]то и още една година се укрива, за да избегне депортирането в [[концлагер]]. В гетото на Чернивци се запознава с поета [[Паул Целан]], под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от [[експресионизъм|експресионистичния]] си звукопис.
В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер ''„Небесната дъга“'' (1939). През [[Втората световна война]] градът е окупиран и поетесата прекарва две години в [[гето]]то и още една година се укрива, за да избегне депортирането в [[концлагер]]. В гетото на Чернивци се запознава с поета [[Паул Целан]], под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от [[експресионизъм|експресионистичния]] си звукопис.


⚫
[[Картинка:Rose Ausländer 1918.jpg|thumb|160px|left|Розе Ауслендер ([[1918]])]]
В [[1946]] г. Розе Ауслендер заминава за [[Ню Йорк]], където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията.
През [[1946]] г. Розе Ауслендер заминава за [[Ню Йорк]], където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията.


Първата следвоенна книга на поетесата ''„Сляпо лято“'' (1965) излиза във [[Виена]] и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във [[Германия|ФРГ]], пътува много, преди всичко в [[Италия]], където открива своя нова „духовна родина“.
Първата следвоенна книга на поетесата ''„Сляпо лято“'' (1965) излиза във [[Виена]] и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във [[Германия|ФРГ]], пътува много, преди всичко в [[Италия]], където открива своя нова „духовна родина“.
⚫
[[Картинка:Former Franz-Joseph University in Chernovci.jpg|thumb|140px|Старият университет в Чернивци]]

Последните две десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в [[Дюселдорф]], тежко болна от [[артрит]] и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише.
Последните две десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в [[Дюселдорф]], тежко болна от [[артрит]] и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише.


Публикува общо над двадесет стихосбирки, сред които емблематичната ''„Майчина земя“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish18/r_auslender/ezik.htm Стихотворението „Език“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1978) и претърпялата много издания ''„Броя звездите на своите думи“'' (1983).
Публикува общо над двадесет стихосбирки, сред които емблематичната ''„Майчина земя“''&nbsp;<ref>[http://liternet.bg/publish18/r_auslender/ezik.htm Стихотворението „Език“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1978) и претърпялата много издания ''„Броя звездите на своите думи“'' (1983).


От 1978 г. поетесата е член на ''Немската академия за език и литература'' в [[Дармщат]].
== Признание ==
За творчеството си Розе Ауслендер получава редица литературни отличия, между които наградите ''„[[Дросте (награда)|Дросте]]“'' на град [[Меерсбург]] (1967), ''„[[Андреас Грифиус (награда)|Андреас Грифиус]]“'' (1977), ''„[[Ида Демел (награда)|Ида Демел]]“'' (1977), ''„[[Розвита (награда)|Розвита]]“'' на град [[Бад Гандерсхайм]] (1980), ''[[Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства|„Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“]]'' (1984) и ''„[[Евангелистка награда за книга|Евангелистката награда за книга]]“'' (1986).


== Библиография ==
== Библиография ==
Ред 96: Ред 94:
* ''The Forbidden Tree'', Englische Gedichte, 1995
* ''The Forbidden Tree'', Englische Gedichte, 1995
* ''Gedichte'', 2001
* ''Gedichte'', 2001

== Награди и отличия ==
* 1966: Silberner Heinetaler des Verlages Hoffmann und Campe
* 1967: ''„[[Дросте (награда)|Награда Дросте]]“'' на град Меерсбург
* 1977: ''„[[Ида Демел (награда)|Награда Ида Демел]]“''
* 1977: ''„[[Андреас Грифиус (награда)|Награда Андреас Грифиус]]“''
* 1978: Ehrengabe des Kulturkreises der Deutschen Wirtschaft im BDI
* 1980: ''„[[Розвита (награда)|Медал Розвита]]“'' на град [[Бад Гандерсхайм]] der Stadt Bad Gandersheim
* 1984: ''[[Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства]]''
* 1984: ''[[Федерален орден за заслуги|Голям Федерален орден за заслуги]]''
* 1986: ''„[[Евангелистка награда за книга]]“''


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 09:26, 26 октомври 2018

Розе Ауслендер
Rose Ausländer
RoseA.jpg
Розе Ауслендер (1931)
Родена11 май 1901 г.
Починала3 януари 1988 г. (86 г.)
Националност Австрия
Активен период1921-1986
Направлениеекспресионизъм
нова вещественост
СъпругИгнац Ауслендер (1923 - 1931)
Подпис
Розе Ауслендер в Общомедия

Розе Ауслендер (Шаблон:Lang-de) всъщност Розали Беатрис Шерцер (Rosalie Beatrice Scherzer) е смятана за австрийска поетеса, родена в Чернивци, Буковина (Украйна) в семейството на юрист.

Биография

Розе Ауслендер (1914)

Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на еврейската традиция. Розе следва литературознание и философия в университета на Чернивци, а в 1921 г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в САЩ, където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В 1926 г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.

Творчество

В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер „Небесната дъга“ (1939). През Втората световна война градът е окупиран и поетесата прекарва две години в гетото и още една година се укрива, за да избегне депортирането в концлагер. В гетото на Чернивци се запознава с поета Паул Целан, под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от експресионистичния си звукопис.

Розе Ауслендер (1918)

През 1946 г. Розе Ауслендер заминава за Ню Йорк, където отново придобива американско гражданство и сътворява стихове на английски. Едва по-късно, през 1956 г., започва отново да пише на немски, преодоляла мъчително езиковата травма от преследванията.

Първата следвоенна книга на поетесата „Сляпо лято“ (1965) излиза във Виена и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във ФРГ, пътува много, преди всичко в Италия, където открива своя нова „духовна родина“.

Старият университет в Чернивци

Последните две десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в Дюселдорф, тежко болна от артрит и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише.

Публикува общо над двадесет стихосбирки, сред които емблематичната „Майчина земя“ [1] (1978) и претърпялата много издания „Броя звездите на своите думи“ (1983).

От 1978 г. поетесата е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Библиография

  • Der Regenbogen, Gedichte, 1939
  • Blinder Sommer, Gedichte, 1965
  • Inventar, Gedichte, 1972
  • Ohne Visum, Gedichte und kleine Prosa, 1974
  • 36 Gerechte, Gedichte, 1975
  • Andere Zeichen, Gedichte, 1975
  • Gesammelte Gedichte, Gedichte, 1976
  • Noch ist Raum, Gedichte, 1976
  • Doppelspiel, Gedichte, 1977
  • Es ist alles anders, Gedichte, 1977
  • Mutterland, Gedichte, 1978
  • Es bleibt noch viel zu sagen, Gedichte, 1978
  • Aschensommer. Ausgewählte Gedichte, 1978
  • Im Atemhaus wohnen, Gedichte, 1980
„Има още пространство“ (1976)
  • Einverständnis, Gedichte, 1980
  • Nacht, Gedichte, 1981
  • Einen Drachen reiten, Gedichte, 1981
  • Mein Atem heißt jetzt, Gedichte, 1981
  • Mein Venedigt versinkt nicht, Gedichte, 1982
  • Mutterland Einverständnis, Gedichte, 1982
  • Südlich wartet ein wärmendes Land, Gedichte, 1982
  • Ich zähl die Sterne meiner Worte, Gedichte, 1983
  • So sicher atmet nur der Tod, Gedichte, 1983
  • Gesammelte Werke in sieben Bänden und einem Nachtragsband, 1984
  • Festtag in Manhattan, Gedichte, 1985
  • Ich spiele noch, Neue Gedichte, 1987
  • Freundschaft mit der Mondin, Gedichte, 1987
  • Der Traum hat / offene Augen. Gedichte 1965-1978, 1987
  • Aber vergiss nicht / es gibt ja das Licht!, Gedichte, 1987
Посмъртни издания
  • Einst war ich Scheherezade, Gedichte, 1988
  • Immer zurück zum Pruth. Ein Leben in Gedichten, 1989
  • Sieben neue Tage, Gedichte und Prosa, 1990
„Стихотворения“
(2001)
  • Treffpunkt der Winde, Gedichte, 1991
  • Hinter allen Worten, Gedichte, 1992
  • Wir wohnen in Babylon, Gedichte, 1992
  • Gelassen atmet der Tag, Gedichte, 1992
  • Wir pflanzen Zedern, Gedichte, 1992
  • Die Musik ist zerbrochen, Gedichte, 1993
  • Wir ziehen mit den dunklen Flüssen, Gedichte, 1993
  • Brief aus Rosen, Gedichte, 1994
  • Sanduhrschritt, Gedichte, 1994
  • Und nenne dich Glück, Gedichte, 1994
  • Denn wo ist Heimat?, Gedichte, 1994
  • The Forbidden Tree, Englische Gedichte, 1995
  • Gedichte, 2001

Награди и отличия

Бележки

  1. ↑ Стихотворението „Език“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Розе_Ауслендер&oldid=8807056“.