STS-63: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 3x кавички, 14 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
|NSSDC_ID =1995-004A |
|NSSDC_ID =1995-004A |
||
|NORAD_ID =23469 |
|NORAD_ID =23469 |
||
<!--Данни за екипажа --> |
<!--Данни за екипажа --> |
||
|Членове на екипажа =6 |
|Членове на екипажа =6 |
||
|Позивна = |
|Позивна = |
||
Ред 76: | Ред 76: | ||
|- |
|- |
||
| style="background:#f3f3f3" | |
| style="background:#f3f3f3" | Пилот |
||
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | |
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Айлин Колинс]]<br>''първи космически полет'' |
||
|- |
|- |
||
| style="background:#f3f3f3" | |
| style="background:#f3f3f3" | Специалист на мисията 1<br> |
||
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | |
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Майкъл Фоул]]<br>''трети космически полет'' |
||
|- |
|- |
||
| style="background:#f3f3f3" | |
| style="background:#f3f3f3" | Специалист на мисията 2<br> |
||
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | |
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Джанис Вос]] <br>''втори космически полет'' |
||
|- |
|- |
||
| style="background:#f3f3f3" | |
| style="background:#f3f3f3" | Специалист на мисията 3 |
||
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | |
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Бърнърд Харис]] <br>''втори космически полет'' |
||
|- |
|- |
||
| style="background:#f3f3f3" | |
| style="background:#f3f3f3" | Специалист на мисията 4 |
||
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | |
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Владимир Титов]] ([[Роскосмос|РКА]]) <br>''четвърти космически полет'' |
||
|} |
|} |
||
Ред 103: | Ред 103: | ||
|- |
|- |
||
| style="background:#f3f3f3" | |
| style="background:#f3f3f3" | Специалист на мисията |
||
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | |
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Сергей Крикальов]] ([[Роскосмос|РКА]]) за В. Титов |
||
|} |
|} |
||
Ред 110: | Ред 110: | ||
== Полетът == |
== Полетът == |
||
Основната цел на мисия STS-63 е извършване на среща и приближаване до руската космическа станция |
Основната цел на мисия STS-63 е извършване на среща и приближаване до руската космическа станция „Мир“. Това се прави с цел проверка на летателните техники, комуникации и навигация във връзка с предстоящото първо скачване на совалка със станцията (мисия [[STS-71]]). |
||
Допълнително са планирани 20 експеримента в лабораторията [[Спейсхеб|Spacehab-3]], извеждане и повторно прибиране на борда на спътника '''Spartan-204''', както и едно излизане в открития космос. |
Допълнително са планирани 20 експеримента в лабораторията [[Спейсхеб|Spacehab-3]], извеждане и повторно прибиране на борда на спътника '''Spartan-204''', както и едно излизане в открития космос. |
||
Ред 122: | Ред 122: | ||
* '''the Midcourse Space Experiment (MSX)''' и др. |
* '''the Midcourse Space Experiment (MSX)''' и др. |
||
Първият ден от полета преминава в серия от маневри, които да доведат совалката до височината на орбита на орбиталната станция |
Първият ден от полета преминава в серия от маневри, които да доведат совалката до височината на орбита на орбиталната станция „Мир“. Планът предвиждал совалката да се доближи до не по-близо от 10 метра от станцията, а след това да направи обиколка около нея. Въпреки възникналите проблеми с маневрените двигатели совалката доближава станцията на 11,3 м. Полетът в това състояние продължава около 10 минути, след което совалката се отдалечава на около 122 м и прави обиколка около станцията по време на която са направени много снимки. |
||
На третия ден от полета е освободен за автономен около 40-часов полет спътникът SPARTAN-204 (от английски: ''The '''S'''huttle '''P'''ointed '''A'''utonomous '''R'''esearch '''T'''ool for '''A'''stro'''N'''omy-204''). Спътникът е оборудван с ултравиолетов спектрограф за заснемане на далечни небесни обекти за изследване състава на околозвездното пространство. На 9 февруари ''SPARTAN-204'' е прибран обратно на борда чрез дистанционния манипулатор на совалката. |
На третия ден от полета е освободен за автономен около 40-часов полет спътникът SPARTAN-204 (от английски: ''The '''S'''huttle '''P'''ointed '''A'''utonomous '''R'''esearch '''T'''ool for '''A'''stro'''N'''omy-204''). Спътникът е оборудван с ултравиолетов спектрограф за заснемане на далечни небесни обекти за изследване състава на околозвездното пространство. На 9 февруари ''SPARTAN-204'' е прибран обратно на борда чрез дистанционния манипулатор на совалката. |
||
Ред 137: | Ред 137: | ||
* '''Инклинация:''' 51,6° |
* '''Инклинация:''' 51,6° |
||
* '''Орбитален период:''' 91.0 мин |
* '''Орбитален период:''' 91.0 мин |
||
* Приближаване до станцията [[Мир (орбитална станция)| |
* Приближаване до станцията [[Мир (орбитална станция)|„Мир“]] на 11 m на 6 февруари 1995 – 19:23:20 UTC. |
||
=== [[Излизане в открития космос|Космически разходки]] === |
=== [[Излизане в открития космос|Космически разходки]] === |
||
Ред 157: | Ред 157: | ||
<gallery> |
<gallery> |
||
STS063-712-068.jpg|Орбиталният комплекс [[Мир (орбитална станция)|Мир]] – [[Союз ТМ-20]], гледан от борда на совалката |
STS063-712-068.jpg|Орбиталният комплекс [[Мир (орбитална станция)|Мир]] – [[Союз ТМ-20]], гледан от борда на совалката |
||
Cosmonaut Polyakov Watches Discovery's Rendezvous With Mir |
Cosmonaut Polyakov Watches Discovery's Rendezvous With Mir - GPN-2002-000078.jpg|Космонавтът [[Валерий Поляков]] гледа към приближаващата совалка. |
||
</gallery> |
</gallery> |
||
Версия от 23:47, 24 ноември 2018
STS-63 | |
Данни за кораба | |
---|---|
Име на кораба | "Дискавъри" |
Полет на совалка № | 67 |
Полет на „Дискавъри“ № | 20 |
Стартова площадка | КЦ Кенеди, стартова площадка 39B |
Старт | 3 февруари 1995 05:22:04 UTC |
Кацане | 11 февруари 1995 11:51:40 UTC |
Място на кацане | КЦ Кенеди, писта 15 |
Продължителност на полета | 8 денонощия 6 часа 29 минути 36 секунди |
Брой обиколки | 129 |
Изминато разстояние | 4 816 454 км |
Височина на орбитата | 394 км |
Апогей | 341 км |
Перигей | 306 км |
Наклон на орбитата | 51,6° |
Период | 91 мин |
Маса | при старта: ? кг при кацането: ? кг полезен товар: 8641 кг |
NSSDC ID | 1995-004A |
NORAD ID | 23469 |
Данни за екипажа | |
Членове на екипажа | 6 |
Снимка на екипажа | |
от ляво на дясно седнали: Джанис Вос, А. Колинс, Уитърби, В. Титов, прави: Харис, Фоул | |
Свързани космически мисии | |
Предишна | Следваща |
STS-66 | STS-67 |
STS-63 в Общомедия |
STS-63 e шестдесет и седмата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и двадесети полет на совалката Дискавъри. Това е първата мисия, пилот на която е жена – Айлин Колинс.
Екипаж
Основен екипаж
Пост | Астронавт |
---|---|
Командир | Джеймс Уитърби трети космически полет |
Пилот | Айлин Колинс първи космически полет |
Специалист на мисията 1 |
Майкъл Фоул трети космически полет |
Специалист на мисията 2 |
Джанис Вос втори космически полет |
Специалист на мисията 3 | Бърнърд Харис втори космически полет |
Специалист на мисията 4 | Владимир Титов (РКА) четвърти космически полет |
Дублиращ екипаж
Пост | Астронавт |
---|---|
Специалист на мисията | Сергей Крикальов (РКА) за В. Титов |
- Броят на полетите е преди и включително тази мисия.
Полетът
Основната цел на мисия STS-63 е извършване на среща и приближаване до руската космическа станция „Мир“. Това се прави с цел проверка на летателните техники, комуникации и навигация във връзка с предстоящото първо скачване на совалка със станцията (мисия STS-71).
Допълнително са планирани 20 експеримента в лабораторията Spacehab-3, извеждане и повторно прибиране на борда на спътника Spartan-204, както и едно излизане в открития космос.
Част от експериментите са:
- Cryo Systems Experiment (CSE);
- the Shuttle Glow (GLO-2);
- Orbital Debris Radar Calibration Spheres (ODERACS-2);
- the Solid Surface Combustion Experiment (SSCE);
- the Air Force Maui Optical Site Calibration Test (AMOS);
- the Midcourse Space Experiment (MSX) и др.
Първият ден от полета преминава в серия от маневри, които да доведат совалката до височината на орбита на орбиталната станция „Мир“. Планът предвиждал совалката да се доближи до не по-близо от 10 метра от станцията, а след това да направи обиколка около нея. Въпреки възникналите проблеми с маневрените двигатели совалката доближава станцията на 11,3 м. Полетът в това състояние продължава около 10 минути, след което совалката се отдалечава на около 122 м и прави обиколка около станцията по време на която са направени много снимки.
На третия ден от полета е освободен за автономен около 40-часов полет спътникът SPARTAN-204 (от английски: The Shuttle Pointed Autonomous Research Tool for AstroNomy-204). Спътникът е оборудван с ултравиолетов спектрограф за заснемане на далечни небесни обекти за изследване състава на околозвездното пространство. На 9 февруари SPARTAN-204 е прибран обратно на борда чрез дистанционния манипулатор на совалката.
Малко след това специалистите на мисията Майкъл Фоул и Бърнърд Харис излизат в открития космос, по време на което основната задача е изпробване на модернизирани костюми за космически разходки с подобрена термоизолация. Това е двадесет и деветата космическа разходка в историята на Спейс шатъл, а Б. Харис става първият афроамериканец, осъществил такава.
Параметри на мисията
- Маса:
- При старта: ? кг
- При кацането: ? кг
- Полезен товар: 8641 кг
- Перигей: 306 км
- Апогей: 341 км
- Инклинация: 51,6°
- Орбитален период: 91.0 мин
- Приближаване до станцията „Мир“ на 11 m на 6 февруари 1995 – 19:23:20 UTC.
Космически разходки
№ | Участници | Начало | Край | Продължителност |
---|---|---|---|---|
1 | Майкъл Фоул и Бърнърд Харис | 9 февруари 1995 11:56 UTC | 9 февруари 1995 16:35 UTC | 4 часа 39 минути |
Галерия
-
Орбиталният комплекс Мир – Союз ТМ-20, гледан от борда на совалката
-
Космонавтът Валерий Поляков гледа към приближаващата совалка.
Външни препратки
- STS-66 Видео от мисията((en))
- Хронология на мисията((en))
|
|