Георги Аначков: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
|||
Ред 11: | Ред 11: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 1 април 1920 година в [[Радомир]] в бедно земеделско семейство. |
Роден е на 1 април 1920 година в [[Радомир]] в бедно земеделско семейство. Учи в гимназии в Радомир, София и Перник. От 1938 година членува в РМС, а от 1940 година в БКП. Учи в Търговската академия във Варна и там става член на БОНСС. От 1940 до 1943 г. е ръководител на БОНСС в курса си. През 1942 г. изгражда бойна група сред студентите. През 1943 г. е арестуван. Лежи за 7 месеца в лагера [[Кръстополе (лагер)|Кръстополе]]. След това се завръща във Варна и продължава да учи. През април 1944 г. заминава за Радомир, където участва в дейността на местната партийна организация. Участва в освобождаването на затворниците от Варна на 8 септември и установяването на комунистическата власт на 10 септември 1944 г. в [[Балчик]]. Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] 1944 г. влиза в органиците на [[Народна милиция|Народната милиция]] във Варна. Учи в 1 година в [[СССР]], във [[КГБ|„Висшата школа на КГБ“]] в [[Москва]]. Слуша курсове в [[АОНСУ]]. Наказван е с „мъмрене“ за пребиване на задържан за разпит и грубо отношение с гражданин, които после са отменени<ref>[http://www.desehistory.com/2012/05/1972-1990.html Биография на Георги Аначков]</ref>. През 1960 година е признат за [[АБПФК]] (активен борец против фашизма и капитализма). Между 1962 и 1966 година е началник на [[Второ главно управление]] на [[Държавна сигурност]]. На 2 септември 1982 година е назначен за заместник-министър на вътрешните работи<ref>[http://www.desehistory.com/2012/05/1972-1990.html Биография на Георги Аначков]</ref>. С указ №587 от 31 март 1980 г. е обявен за герой на социалистическия труд<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 167</ref>. Носител е на орден „Народна република България“ I ст. (1970, 1974, 1978, 1986), последния за принос към Възродителния процес, два пъти „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, 9 септември 1944 г. с мечове, два пъти „Червено знаме“ и „За храброст“. Работил е като дипломат под прикритие в [[Бейрут]]. Уволнен е от служба на 1 юли 1990 година. Умира през 1995 г.<ref>Иванов, Д. Кой кой е в Държавна сигурност, Изд. Милениум, 2009, с. 269</ref> |
||
== Военни звания == |
== Военни звания == |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
== Външни препратки == |
|||
* Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. ''Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери'' (София: [[ИИБМ]] и изд. [[Сиела]], 2015), с. 258 – 275. |
|||
{{СОРТКАТ:Аначков, Георги}} |
{{СОРТКАТ:Аначков, Георги}} |
||
⚫ | |||
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]] |
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]] |
||
[[Категория:Генерали от Държавна сигурност]] |
[[Категория:Генерали от Държавна сигурност]] |
||
Ред 37: | Ред 33: | ||
[[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] |
[[Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен]] |
||
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] |
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] |
||
⚫ |
Версия от 21:09, 18 февруари 2019
Георги Аначков | |
български офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1995 г.
|
Партия | Българска комунистическа партия (август 1940 г.)[1] |
Георги Методиев Аначков е български офицер, разузнавач, генерал-лейтенант. Дългогодишен ръководител на Второ главно управление на Държавна сигурност (от 1971 до 1990 г.)[2]
Биография
Роден е на 1 април 1920 година в Радомир в бедно земеделско семейство. Учи в гимназии в Радомир, София и Перник. От 1938 година членува в РМС, а от 1940 година в БКП. Учи в Търговската академия във Варна и там става член на БОНСС. От 1940 до 1943 г. е ръководител на БОНСС в курса си. През 1942 г. изгражда бойна група сред студентите. През 1943 г. е арестуван. Лежи за 7 месеца в лагера Кръстополе. След това се завръща във Варна и продължава да учи. През април 1944 г. заминава за Радомир, където участва в дейността на местната партийна организация. Участва в освобождаването на затворниците от Варна на 8 септември и установяването на комунистическата власт на 10 септември 1944 г. в Балчик. Непосредствено след Деветосептемврийския преврат 1944 г. влиза в органиците на Народната милиция във Варна. Учи в 1 година в СССР, във „Висшата школа на КГБ“ в Москва. Слуша курсове в АОНСУ. Наказван е с „мъмрене“ за пребиване на задържан за разпит и грубо отношение с гражданин, които после са отменени[3]. През 1960 година е признат за АБПФК (активен борец против фашизма и капитализма). Между 1962 и 1966 година е началник на Второ главно управление на Държавна сигурност. На 2 септември 1982 година е назначен за заместник-министър на вътрешните работи[4]. С указ №587 от 31 март 1980 г. е обявен за герой на социалистическия труд[5]. Носител е на орден „Народна република България“ I ст. (1970, 1974, 1978, 1986), последния за принос към Възродителния процес, два пъти „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, 9 септември 1944 г. с мечове, два пъти „Червено знаме“ и „За храброст“. Работил е като дипломат под прикритие в Бейрут. Уволнен е от служба на 1 юли 1990 година. Умира през 1995 г.[6]
Военни звания
- Майор (1951)
- Подполковник (29 април 1952)
- Полковник (от 25 август 1954)
- Генерал-майор (14 септември 1964)
- Генерал-лейтенант (6 септември 1974)
Източници
- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ Ръководители на Второ главно управление
- ↑ Биография на Георги Аначков
- ↑ Биография на Георги Аначков
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 167
- ↑ Иванов, Д. Кой кой е в Държавна сигурност, Изд. Милениум, 2009, с. 269
- Български комунисти до 1944 година
- Генерали от Държавна сигурност
- Генерал-лейтенанти от НРБ
- Лагеристи в Кръстополе
- Членове на БКП
- Хора, свързани с Възродителния процес
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Народна република България“ I степен
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Родени в Радомир