Георги Златев-Черкин: Разлика между версии
м интервал |
м Премахване на Категория:Народни артисти; Добавяне на Категория:Народни артисти (България), ползвайки HotCat |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
|||
* {{ЕБМК}} |
* {{ЕБМК}} |
||
{{СОРТКАТ:Златев-Черкин, Георги}} |
{{СОРТКАТ:Златев-Черкин, Георги}} |
||
[[Категория:Български композитори]] |
[[Категория:Български композитори]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Носители на орден „Червено знаме на труда“]] |
[[Категория:Носители на орден „Червено знаме на труда“]] |
||
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] |
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]] |
||
[[Категория:Народни артисти]] |
[[Категория:Народни артисти (България)]] |
||
⚫ |
Версия от 21:36, 13 март 2019
Георги Златев-Черкин | |
български композитор и вокален педагог | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Георги Димитров Златев-Черкин е български вокален педагог и композитор.
Започва да учи пиано на 9-годишна възраст. Като ученик се изявява като основател и диригент на ученически хор. По същото време започват първите му композиционни опити на песни и пиеси за цигулка и пиано.
През 1923 година завършва гимназия в Русе и е приет да следва в Държавната консерватория. Първата му специалност е пиано, а втората – пеене. Негови преподаватели са изявени български музиканти като Иван Торчанов, Добри Христов, Павел Стефанов и Никола Атанасов. През 1925 година прекъсва следването си в София, за да замине за Виена, в Държавната академия за музикално и драматично изкуство, където изучава сценично майсторство и пеене и взема частни уроци по композиция. По време на следването си във Виена Златев-Черкин написва множество солови и хорови песни и няколко инструментални пиеси. Участва като изпълнител на няколко оперни спектакли и това поражда интереса му към вокалната педагогика.
През 1929 година Златев-Черкин се завръща в България, където постъпва като преподавател по пеене в Консерваторията. Между 1936 – 1940 година отново е във Виена, където работи като асистент на проф. Теодор Лирхамер и преподава и на някои млади български дарования като Люба Величкова, Любомир Панчев. При повторното си завръщане в България Златев-Черкин отново преподава в Консерваторията като извънреден, а от есента на 1944 година – и като редовен професор. Дотогава творчеството му се състои основно от солови лирически и кратки инструментални пиеси, а след 1944 година започва да пише песни на актуални политически теми и се обръща и към по-големите композиционни форми. В периода 1948 – 54 година Георги Златев-Черкин е ректор на Консерваторията. От 1955 до 1958 година работи като вокален педагог в Китайската народна република, като преподава в музикалните консерватории в Пекин, Шанхай и Тиен Цин. Там е удостоен с китайския орден „За изкуството и дружбата“.
Народен артист е от 1970 г.
Неговият внук Георги Черкин е известен пианист.[1]
Творчество
Георги Златев-Черкин е автор на оперети, кантати, пиеси за пиано, на камерна музика, хорови и солови пиеси и др.
- Оперети
- „Бунтовната песен“ – поставена – 1955 г.
- „Скритото съкровище“ – съвместно с Георги Черкин-син, поставена 1961 г.
- „Септември – 1923 г.“ – кантата – 1945 г. и др.
Източници
- Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. (на български)