Морски лисици: Разлика между версии
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
'''Морските лисици''' (''Rajidae'') са семейство [[хрущялни риби]] от разред [[Скатоподобни]]. Описани са повече от 200 вида. |
'''Морските лисици''' (''Rajidae'') са семейство [[хрущялни риби]] от разред [[Скатоподобни]]. Описани са повече от 200 вида. |
||
Най-известният вид е [[морска лисица|морската лисица]] (''Raja clavata''), живеещ покрай бреговете на [[Европа]] – от [[Черно море|Черно]] до [[Берингово море]]. Женската достига 125 cm, а мъжката едва до 70 – 85 cm. Тялото ѝ е осеяно с шиповидни костни плочки, има ромбовидна форма с удължена опашка. Имат и дълги израстъци, с които се залавят за предмети и растения във водата. Друг известен вид е [[петнист скат|петнистият скат]], а [[гладък скат|гладкият скат]] е изчезващ вид, вписан в [[Международен съюз за защита на природата#Червен списък на световнозастрашените видове на IUCN|Световната Червена книга]]. |
Най-известният вид е [[морска лисица|морската лисица]] (''Raja clavata''), живеещ покрай бреговете на [[Европа]] – от [[Черно море|Черно]] до [[Берингово море]](което море няма нищо общо с Европа). Женската достига 125 cm, а мъжката едва до 70 – 85 cm. Тялото ѝ е осеяно с шиповидни костни плочки, има ромбовидна форма с удължена опашка. Имат и дълги израстъци, с които се залавят за предмети и растения във водата. Друг известен вид е [[петнист скат|петнистият скат]], а [[гладък скат|гладкият скат]] е изчезващ вид, вписан в [[Международен съюз за защита на природата#Червен списък на световнозастрашените видове на IUCN|Световната Червена книга]]. |
||
== Физическа характеристика == |
== Физическа характеристика == |
Версия от 04:27, 5 април 2019
Морски лисици | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Blainville, 1816 | ||||||||||||||
Морски лисици в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Морските лисици (Rajidae) са семейство хрущялни риби от разред Скатоподобни. Описани са повече от 200 вида.
Най-известният вид е морската лисица (Raja clavata), живеещ покрай бреговете на Европа – от Черно до Берингово море(което море няма нищо общо с Европа). Женската достига 125 cm, а мъжката едва до 70 – 85 cm. Тялото ѝ е осеяно с шиповидни костни плочки, има ромбовидна форма с удължена опашка. Имат и дълги израстъци, с които се залавят за предмети и растения във водата. Друг известен вид е петнистият скат, а гладкият скат е изчезващ вид, вписан в Световната Червена книга.
Физическа характеристика
Те имат плоско ромбообразно тяло (съответстващо на наименованието на семейството им), дължащо се на плоските гръдни перки, свързани с главата им. Имат и две гръбни перки и къса, безгръбначна опашка. На долната част на тялото им имат слаби електрически органи. Има видове с остра или притъпена предна част. Женските значително превъзхождат мъжките по размер. Плитководните видове са светли до бели на цвят, а дълбоководните са тъмни.
Размерите им варират от 3,5 m на Bathyraja hesperafricana, обитаващ бреговете на Западна Африка, до 30 cm на Psammobatis extenta, живеещ покрай бреговете на Бразилия.
Разпространение
Скатовете живеят в моретата и океаните от Арктика до Антарктика, но се срещат най-често в умерените области. В тропиците почти не се срещат. Обитават предимно морското дъно, съставено от пясък или тиня.
Хранене
Скатовете са хищници, хранят се предимно с дребни риби и ракообразни.
Размножаване
За разлика от другите Скатоподобни, някои от които са живораждащи, скатовете се размножават, чрез хайвер. Хайверените яйца имат правоъгълна форма представляват правоъгълна капсула с неголяма дупка, която позволява навлизането на морска вода и съответно снабдяването с кислород. Тази форма на капсулата в руски език е позната като кошничка – (Русалочий кошелёк), в английския език като калъф или портмоне – (Skate Egg Case). По формата и външния вид на хайвера може да се определи конкретният вид скат. Обикновено скатовете снасят до 15 яйца в здрави капсули с дължина до 9 cm. Младите скатове се излюпват от 4 до 14 месеца след оплождането на хайвера.̀
Родове
Литература
- Карапеткова, Мария, М. Живков. 2000. Рибите в България. Гея Либрис, София, ISBN 954-8232-21-9, с. 38