Дрожди: Разлика между версии
Линкове |
мРедакция без резюме |
||
Ред 13: | Ред 13: | ||
== Устройство == |
== Устройство == |
||
Отвън клетката на дрождите е обвита с [[клетъчна стена]], която се състои от няколко слоя. Непосредствено под клетъчната стена лежи цитоплазмената мембрана. Вътрешността на клетката е изпълнена с цитоплазма, в която |
Отвън клетката на дрождите е обвита с [[клетъчна стена]], която се състои от няколко слоя. Непосредствено под клетъчната стена лежи цитоплазмената мембрана. Вътрешността на клетката е изпълнена с цитоплазма, в която протича голяма част от жизнените процеси. Тя се състои от [[белтъци]], [[липиди]], въглехидрати, [[соли]] и др. При младите клетки тя е хомогенна и дребнозърнеста. |
||
Дрождите притежават ясно обособено ядро. Ядрото има овална форма и е |
Дрождите притежават ясно обособено ядро. Ядрото има овална форма и е обвито с тънка пореста мембрана. |
||
Богати са на различни витамини. Някои видове съдържат В-комплекс. |
|||
Всъщност дрождите са клетки, които живеят при аеробни условия. Ядрата им са малки. Съдържат значителен брой малки [[митохондрии]] и хомогенна [[цитоплазма]]. [[Анаероб|Анаеробно]] живеещите дрожди, обратно – имат големи ядра, малко на брой, но големи митохондрии и хетероплазмена цитоплазма. |
|||
== Размножаване и делене на дрождите == |
== Размножаване и делене на дрождите == |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
== Значение == |
== Значение == |
||
[[Човек]]ът използва тези [[Организъм|организми]] от хиляди години в производството на [[хляб]], [[вино]], [[бира]]. |
[[Човек]]ът използва тези [[Организъм|организми]] от хиляди години в производството на [[хляб]], [[вино]], [[бира]]. Маята за хляб се състои именно от гореописаните дрожди. |
||
⚫ | |||
Маята за хляб се състои именно от гореописаните дрожди. |
|||
⚫ | |||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 17:43, 8 май 2019
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разделяне на S. cerevisiae и общото понятие. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Дрожди | ||||
Общоприето наименование Терминът „Дрожди“ се използва на български за няколко отделни таксона. | ||||
Класификация | ||||
| ||||
Включени групи | ||||
Дрожди в Общомедия | ||||
[ редактиране ] |
Дрождите (квасни гъбички) са едноклетъчни гъби, безхлорофилни микроорганизми. Те са сред най-изучаваните еукариоти в микробиологията. Развиват се в захарни (въглехидратни) вещества и причиняват алкохолна ферментация. Клетката има овална форма. Ширината им е от 2 до 8 µm, а дължината им е от 4 до 10 µm. Дишат аеробно. При наличие на топлина (около 42 °C) и влага се размножава много бързо чрез пъпкуване.
Устройство
Отвън клетката на дрождите е обвита с клетъчна стена, която се състои от няколко слоя. Непосредствено под клетъчната стена лежи цитоплазмената мембрана. Вътрешността на клетката е изпълнена с цитоплазма, в която протича голяма част от жизнените процеси. Тя се състои от белтъци, липиди, въглехидрати, соли и др. При младите клетки тя е хомогенна и дребнозърнеста.
Дрождите притежават ясно обособено ядро. Ядрото има овална форма и е обвито с тънка пореста мембрана.
Богати са на различни витамини. Някои видове съдържат В-комплекс.
Всъщност дрождите са клетки, които живеят при аеробни условия. Ядрата им са малки. Съдържат значителен брой малки митохондрии и хомогенна цитоплазма. Анаеробно живеещите дрожди, обратно – имат големи ядра, малко на брой, но големи митохондрии и хетероплазмена цитоплазма.
Размножаване и делене на дрождите
Дрождите се размножават вегетативно (чрез пъпкуване или просто делене) и по полов път (чрез образуване на спори). Пъпкуването е основен метод за размножаване. На майчината клетка се появява подутина (пъпка), която постепенно нараства и достига размера и формата на майчината клетка. Тогава двете клетки се разделят с преграда. При половия начин се сливат 2 клетки и ядрата им започват да се делят 2, 3, 4 пъти в клетка. Обвивка се образува от 4 до 8 аспоспори.
Значение
Човекът използва тези организми от хиляди години в производството на хляб, вино, бира. Маята за хляб се състои именно от гореописаните дрожди.
Друго много важно приложение на тези едноклетъчни е използването им за синтезиране на арабски лекарства. Например някои видове инсулин, който е необходим на болните от диабет, са синтезирани именно в клетките на Saccharomyces cerevisiae.