Иван Вазов (яхта): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
+Категория:Българска комунистическа партия; ±Категория:Яхти→Категория:Български яхти, ползвайки HotCat |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Иван Вазов|Иван Вазов (пояснение)}} |
{{към пояснение|Иван Вазов|Иван Вазов (пояснение)}} |
||
'''„Иван Вазов“''' е наречена 80-тонна яхта, закупена в началото на ХХ век в [[Истанбул]] за нуждите на [[БКП]]. Фиктивно е зачислена към корабоплавателно дружество в [[Бургас]] с председател Иван Кремаков от Бургаската търговска камара и директор жп машиниста Матей Матеев. В екипажа на яхтата попадат Георги Шарков (капитан), Асен Скоротейков (главен механик и партиен пълномощник) и [[Гечо Кокилев]] (помощник капитан). След основен ремонт във [[Варненска корабостроителница|Варненската корабостроителница]] през юни 1922 г., „Иван Вазов“ прави първия си от общо пет рейса до [[Севастопол]] и [[Одеса]]. Яхтата се използва за поддържане на връзката между ЦК на БКП, ЦК на [[ВКП (б)]] и [[Коминтерн]]а, а също така за пренасяне на налегална литература и стока (жито, брашно, сапун, трикотаж, лекарства) в помощ на [[Глад в Поволжието (1921 – 1922)|гладуващите в Поволжието]]. С яхтата се завръщат в [[СССР]] много руски емигранти и военнопленници, както и нелегалните партийни дейци К. Телалов, [[Иван Орманов]], [[Жечо Гюмюшев]], [[Георги Зуйбаров]], руският офицер [[Александър Агеев]]. По време на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през 1923 г. яхтата преустановява рейсовете си, а през март 1924 г. е продадена.<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 3; [[БАН]], [[1982]]</ref> |
|||
'''„Иван Вазов“''' е наречена 80-тонна яхта, закупена в началото на ХХ век в [[Истанбул]] за нуждите на [[БКП]]. |
|||
Зачислена е към корабоплавателно дружество в [[Бургас]] с председател Иван Кремаков от Бургаската търговска камара и директор железопътния машинист Матей Матеев. В екипажа на яхтата попадат Георги Шарков (капитан), Асен Скоротейков (главен механик и партиен пълномощник) и [[Гечо Кокилев]] (помощник капитан). |
|||
След основен ремонт във [[Варненска корабостроителница|Варненската корабостроителница]] през юни 1922 г. „Иван Вазов“ прави първия си от общо 5 рейса до [[Севастопол]] и [[Одеса]]. |
|||
Яхтата се използва за поддържане на връзка между ЦК на БКП, ЦК на [[ВКП (б)]] и [[Коминтерн]]а, а също така за превозване на нелегална литература и стока (жито, брашно, сапун, трикотаж, лекарства) в помощ на [[Глад в Поволжието (1921 – 1922)|гладуващите]] в [[Поволжие]]то. С яхтата се завръщат в [[СССР]] много руски емигранти и военнопленници, превозени са нелегалните партийни дейци [[Константин Теллалов]], [[Иван Орманов]], [[Жечо Гюмюшев]], [[Георги Зуйбаров]], руският офицер [[Александър Агеев]]. |
|||
Преустановени са рейсовете с яхтата по време на [[Септемврийското въстание]] през 1923 г. Продадена е през март 1924 г.<ref>[[Енциклопедия „България“]], том 3; Издателство на БАН, 1982 г.</ref> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
⚫ | |||
[[Категория:Обекти, наречени на Иван Вазов|яхта]] |
[[Категория:Обекти, наречени на Иван Вазов|яхта]] |
||
[[Категория:Българска комунистическа партия]] |
|||
[[Категория:Транспорт в Бургас]] |
|||
[[Категория:История на Бургас]] |
|||
⚫ |
Текуща версия към 11:52, 22 юли 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Вазов.
„Иван Вазов“ е наречена 80-тонна яхта, закупена в началото на ХХ век в Истанбул за нуждите на БКП.
Зачислена е към корабоплавателно дружество в Бургас с председател Иван Кремаков от Бургаската търговска камара и директор железопътния машинист Матей Матеев. В екипажа на яхтата попадат Георги Шарков (капитан), Асен Скоротейков (главен механик и партиен пълномощник) и Гечо Кокилев (помощник капитан).
След основен ремонт във Варненската корабостроителница през юни 1922 г. „Иван Вазов“ прави първия си от общо 5 рейса до Севастопол и Одеса.
Яхтата се използва за поддържане на връзка между ЦК на БКП, ЦК на ВКП (б) и Коминтерна, а също така за превозване на нелегална литература и стока (жито, брашно, сапун, трикотаж, лекарства) в помощ на гладуващите в Поволжието. С яхтата се завръщат в СССР много руски емигранти и военнопленници, превозени са нелегалните партийни дейци Константин Теллалов, Иван Орманов, Жечо Гюмюшев, Георги Зуйбаров, руският офицер Александър Агеев.
Преустановени са рейсовете с яхтата по време на Септемврийското въстание през 1923 г. Продадена е през март 1924 г.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „България“, том 3; Издателство на БАН, 1982 г.