Сопотски манастир „Възнесение Христово“: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Храм |
|||
{{Сграда |
|||
| име = Сопотски манастир {{Br}} |
| име = Сопотски манастир {{Br}} „Възнесение Христово“ |
||
| картинка = Church of the Ascension - Sopot.jpg |
| картинка = Church of the Ascension - Sopot.jpg |
||
| картинка-описание |
| картинка-описание = Апсидата на църквата |
||
| вид = православен манастир |
|||
| карта = България Сопот |
|||
| ⚫ | |||
| lat_deg = 42.664498 |
|||
| ⚫ | |||
| lon_deg = 24.749888 |
|||
| вероизповедание = [[Българска православна църква]] |
|||
| карта-описание = Местоположение край Сопот |
|||
| епархия = [[Пловдивска епархия|Пловдивска]] |
|||
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]] |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| тип на сградата = |
|||
| ⚫ | |||
| архитектурен стил = |
|||
| сайт = |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| сайт = |
|||
}} |
}} |
||
'''Сопотският манастир „Възнесение Христово“''' или '''„Свети Спас“''' е български православен манастир в [[Пловдивска епархия|Пловдивската епархия]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]]. |
|||
'''Сопотският манастир „[[Възнесение Христово]]“''' (или по простонародному „[[Свети Спас]]“) е български православен [[манастир]]. |
|||
== Местоположение == |
== Местоположение == |
||
Версия от 12:03, 22 август 2019
| Сопотски манастир „Възнесение Христово“ | |
 Апсидата на църквата | |
 Местоположение | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Населено място | Сопот |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Пловдивска |
| Изграждане | XII век |
| Статут | Действащ манастир |
| Сопотски манастир „Възнесение Христово“ в Общомедия | |
Сопотският манастир „Възнесение Христово“ или „Свети Спас“ е български православен манастир в Пловдивската епархия на Българската православна църква.
Местоположение
Намира се в околностите на град Сопот в подножието на Стара планина.
История
Преместен на днешната си място към края на XIV век, той е продължител на другия манастир със същото име в сопотското землище, изчезнал около края на XIV век при османското нашествие. Може да се предположи, че манастирът „Свети Спас“ се е водил „царски“ – бил е дарен с права и имоти от цар Смилец, за което в манастира са се пазели няколко (вероятнодве или три) грамоти, потвърждаващи даренинията. Грамотите били пазени в манастира до 1870 г., след което били предадени от игумена на възрожденеца Найден Геров, за да ги публикува. Оттогава следите им се губят и най-вероятно те се съхраняват в някой засекретен архив из руските (бивши съветски) книгохранилища.
През цялото време на турското владичество манастирът е бил крепител на българските дух и книжовна традиция. В манастира е съществувал скрипторий (място за преписване на книги) – от него са оцелели няколко десетки книги, най-старата от които от 1480 г. Както бележи в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ руският изследовател на книжовните старини Виктор Григорович, посетил манастира в 1845 г., в Сопотския манастир „Свети Спас“ винаги се е служило на църковнославянски и никога на гръцки език. Това се потвърждава и от съхранените в него богослужебни книги, които са изключително на църковнославянски. Тук са преписани и двете известни на науката „Сопотски преправки“ на „История славянобългарска“ от 1828 г. и 1845 г.
В този манастир Васил Левски приема монашеството и името Игнатий на 7 декември 1858 г.[1], а по-късно го използва като едно от многото си убежища.
През 1875 г. революционерът Тодор Каблешков заклева в манастира членовете на възобновения Сопотски революционен комитет.
Църквата и чешмата в манастира са наново възстановени през 1879 г. от игумен Рафаил, чийто гроб се намира зад олтара. Зографът Георги Данчов, съратник на Левски, изографисва църквата. До южната стена на църквата се вижда голямата камбана, лята в Крайова през 1875 г. и подарена на манастира от граждани на Сопот, живеещи в Румъния.
Бележки
- ↑ Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. София, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, 1945 (1947). с. 86.