Югославяни (народ): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Етническа група
{{без източници}}
| група = Югославяни
{{Етническа група|
| брой = около 500 000
|група=Югославяни
| по_места = {{USA}}: 351 040 (2006)<br>{{Сърбия}}: 80 721 (2002)<br>{{Канада}}: 65 305 (2006)<br>{{Черна Гора}}: 1860 (2003)<br>{{Словения}}: 527 (2002)<br>{{Хърватия}}: 176 (2001)<br>{{Аржентина}}: 60,000 – 80,000 (2005)
|картинка=
| езици = [[Сърбохърватски език|сърбохърватски]], [[македонска литературна норма]]
|брой= около 500 000
| религии = главно [[православие]]
|по_места=[[САЩ]]: 351 040 (2006)<br>
| сродни = [[Индо-европейци]]
{{Сърбия}}: 80 721 (2002)<br>
{{Канада}}: 65 305 (2006)<br>
{{Черна Гора}}: 1860 (2003)<br>
{{Словения}}: 527 (2002)<br>
{{Хърватия}}: 176 (2001)<br>
{{Аржентина}}: 60,000 – 80,000 (2005)<br>

|езици=[[Сърбохърватски език|сърбохърватски]], [[Македонска литературна норма|Македонска редакция на българския]]
|религии= главно [[православие]]
|сродни=[[Индо-европейци]]
}}
}}
'''Югославяните''' са така нареченият „''седми народ''“ на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]].
'''Югославяните''' са така нареченият „''седми народ''“ на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]].


През [[1961]] г. при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живели в [[СФРЮ]]. Пораждането на този нов „народ“ се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия&nbsp;— югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидиви на миналото.
През 1961 г. при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живели в [[СФРЮ]]. Пораждането на този нов „народ“ се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия – югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидиви на миналото.


Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през [[1981]] г., когато в СФРЮ са преброени 1219&nbsp;000 югославяни, след което броят им намалява. Този факт се обяснява с нарастването на националистическите тенденции сред народите на бивша Югославия. Понеже като югославяни се самоопределят предимно представителите на [[южни славяни|южнославянските]] нации&nbsp;— [[сърби]], [[хървати]], [[българи]] и [[бошняци]] (по-рядко [[албанци]], [[унгарци]], [[турци]] и други), можем да ги причислим към южнославянските народи.
Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през [[1981]] г., когато в СФРЮ са преброени 1219 000 югославяни, след което броят им намалява. Този факт се обяснява с нарастването на националистическите тенденции сред народите на бивша Югославия. Понеже като югославяни се самоопределят предимно представителите на [[южни славяни|южнославянските]] нации – [[сърби]], [[хървати]], [[българи]] и [[бошняци]] (по-рядко [[албанци]], [[унгарци]], [[турци]] и други), можем да ги причислим към южнославянските народи.


На преброявантето на населението през [[1981]] г. най-много югославяни има в [[Сърбия]] (36%) и [[Босна и Херцеговина]] (26%). При преброяването от [[2002]] г. в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80&nbsp;721 души, от тях 49&nbsp;881 живеят във [[Войводина]] и 30&nbsp;840&nbsp;— в [[Централна Сърбия]].
На преброявантето на населението през [[1981]] г. най-много югославяни има в [[Сърбия]] (36%) и [[Босна и Херцеговина]] (26%). При преброяването от [[2002]] г. в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721 души, от тях 49 881 живеят във [[Войводина]] и 30 840 – в [[Централна Сърбия]].


== Вижте също ==
== Вижте също ==

Версия от 09:42, 3 септември 2019

Югославяни
Общ бройоколо 500 000
По места САЩ: 351 040 (2006)
 Сърбия: 80 721 (2002)
 Канада: 65 305 (2006)
 Черна гора: 1860 (2003)
 Словения: 527 (2002)
 Хърватия: 176 (2001)
 Аржентина: 60,000 – 80,000 (2005)
Езиксърбохърватски, македонска литературна норма
Религияглавно православие
Сродни групиИндо-европейци
Югославяни в Общомедия

Югославяните са така нареченият „седми народ“ на Титова Югославия.

През 1961 г. при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живели в СФРЮ. Пораждането на този нов „народ“ се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия – югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидиви на миналото.

Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през 1981 г., когато в СФРЮ са преброени 1219 000 югославяни, след което броят им намалява. Този факт се обяснява с нарастването на националистическите тенденции сред народите на бивша Югославия. Понеже като югославяни се самоопределят предимно представителите на южнославянските нации – сърби, хървати, българи и бошняци (по-рядко албанци, унгарци, турци и други), можем да ги причислим към южнославянските народи.

На преброявантето на населението през 1981 г. най-много югославяни има в Сърбия (36%) и Босна и Херцеговина (26%). При преброяването от 2002 г. в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721 души, от тях 49 881 живеят във Войводина и 30 840 – в Централна Сърбия.

Вижте също