Рашко Зайков: Разлика между версии
Physmuseum (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Physmuseum (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
Роден е на 10 декември 1901 г. в Бургас. Кандидатства за стипендия във военен колеж в [[Австро-Унгария]] и е приет. Прекъсва учението си след първата година. От 1922 г. учи в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]], където слуша лекции на Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн. Завършва [[математика]] и [[физика]] в университета и специализира една година [[теоретична физика]] при [[Алберт Айнщайн]] в [[Берлин]]. През 1925 година чете лекции в Роберт колеж в [[Истанбул]]. Там написва статията „Приложение на теорията на Хилберт – Ньотер в афинната теория на полетата“, която праща на Алберт Айнщайн за оценка и в резултат на това тя е публикувана в сп. „Mathematische Analen“. С помощта на Айнщайн получава 3-годишна стипендия на Хумболтовата фондация<ref>[http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/Ph9.pdf Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 2]</ref>. Рашко Зайков е първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация. |
Роден е на 10 декември 1901 г. в Бургас. Кандидатства за стипендия във военен колеж в [[Австро-Унгария]] и е приет. Прекъсва учението си след първата година. От 1922 г. учи в [[Гьотингенски университет|Гьотингенския университет]], където слуша лекции на Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн. Завършва [[математика]] и [[физика]] в университета и специализира една година [[теоретична физика]] при [[Алберт Айнщайн]] в [[Берлин]]. През 1925 година чете лекции в Роберт колеж в [[Истанбул]]. Там написва статията „Приложение на теорията на Хилберт – Ньотер в афинната теория на полетата“, която праща на Алберт Айнщайн за оценка и в резултат на това тя е публикувана в сп. „Mathematische Analen“. С помощта на Айнщайн получава 3-годишна стипендия на Хумболтовата фондация<ref>[http://www.space.bas.bg/astro/ses2006/Cd/Ph9.pdf Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 2]</ref>. Рашко Зайков е първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация. |
||
Завръща се в България през 1928 година, работи известно време като асистент в [[Софийския университет]]<ref>[Г. Камишева, Университетската физика в България (1889–1949), ИФТТ, София (2012) с. 47, с. 53, с. 140-144] |
Завръща се в България през 1928 година, работи известно време като асистент в [[Софийския университет]]<ref>[Г. Камишева, Университетската физика в България (1889–1949), ИФТТ, София (2012) с. 47, с. 53, с. 140-144]</ref>, а след това като учител в [[София]] (1930 – 1933) и [[Павликени]] (1940 – 1942). В края на 20-те години и началото на 30-те години публикува 17 научни труда в списанията „Zeitschrift für Physic“, и „Annalen der Physic“.<ref>[М. Замфиров, Професор Рашко Зайков и проф. Георги Манев – нов поглед върху конфликта между двамата учени, Годишник на Софийския университет, Физически факултет (т. 101) 127-142 (2008)]</ref> В известен период от време работи като математик-статистик под ръководството на Оскар Андерсен в Статистическия институт за стопански проучвания към Софийския университет. |
||
В периода 1942 – 1944 г. той е отново в Германия, където работи като научен сътрудник в заводите „Фау“. Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с [[атомна бомба|атомната бомба]].<ref>[ |
В периода 1942 – 1944 г. той е отново в Германия, където работи като научен сътрудник в заводите „Фау“. Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с [[атомна бомба|атомната бомба]].<ref>[М. Замфиров, Човекът и ученият Рашко Зайков, Светът на физиката (2) 178-195 (2008)]</ref> След 9 септември 1944 г. е разпитван от съветските власти, след което се завръща в България. |
||
След като се завръща, отново работи известно време като учител в Ботевградската гимназия. От 1946 до 1953 г. е началник на отдел „Статистика“ в ДЗИ, след което през 1953 г. става [[професор]] и старши научен сътрудник във Физическия институт при [[БАН]], където работи до пенсионирането си.<ref>[Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, Изд. М. Дринов, София (2008) с. 186]</ref> Умира на 25 ноември 1982 г. в София. |
След като се завръща, отново работи известно време като учител в Ботевградската гимназия. От 1946 до 1953 г. е началник на отдел „Статистика“ в ДЗИ, след което през 1953 г. става [[професор]] и старши научен сътрудник във Физическия институт при [[БАН]], където работи до пенсионирането си.<ref>[Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, Изд. М. Дринов, София (2008) с. 186]</ref> Умира на 25 ноември 1982 г. в София. |
Версия от 07:42, 18 септември 2019
Рашко Зайков | |
български физик | |
Роден |
10 декември 1901 г.
|
---|---|
Починал | 25 ноември 1982 г.
|
Националност | българин |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Работил в | Софийския университет Физически институт при БАН |
Повлиян | Алберт Айнщайн, Макс фон Лауе, Макс Борн |
Проф. Рашко Гаврилов Зайков е известен български физик.
Биография
Роден е на 10 декември 1901 г. в Бургас. Кандидатства за стипендия във военен колеж в Австро-Унгария и е приет. Прекъсва учението си след първата година. От 1922 г. учи в Гьотингенския университет, където слуша лекции на Давид Хилберт, Еми Ньотер, Макс Борн. Завършва математика и физика в университета и специализира една година теоретична физика при Алберт Айнщайн в Берлин. През 1925 година чете лекции в Роберт колеж в Истанбул. Там написва статията „Приложение на теорията на Хилберт – Ньотер в афинната теория на полетата“, която праща на Алберт Айнщайн за оценка и в резултат на това тя е публикувана в сп. „Mathematische Analen“. С помощта на Айнщайн получава 3-годишна стипендия на Хумболтовата фондация[1]. Рашко Зайков е първият българин, удостоен с престижната Хумболтова стипендия на едноименната фондация.
Завръща се в България през 1928 година, работи известно време като асистент в Софийския университет[2], а след това като учител в София (1930 – 1933) и Павликени (1940 – 1942). В края на 20-те години и началото на 30-те години публикува 17 научни труда в списанията „Zeitschrift für Physic“, и „Annalen der Physic“.[3] В известен период от време работи като математик-статистик под ръководството на Оскар Андерсен в Статистическия институт за стопански проучвания към Софийския университет.
В периода 1942 – 1944 г. той е отново в Германия, където работи като научен сътрудник в заводите „Фау“. Предполага се, че е работил по теоретични въпроси, свързани с атомната бомба.[4] След 9 септември 1944 г. е разпитван от съветските власти, след което се завръща в България.
След като се завръща, отново работи известно време като учител в Ботевградската гимназия. От 1946 до 1953 г. е началник на отдел „Статистика“ в ДЗИ, след което през 1953 г. става професор и старши научен сътрудник във Физическия институт при БАН, където работи до пенсионирането си.[5] Умира на 25 ноември 1982 г. в София.
Източници
- ↑ Замфиров, М. и Гецов, П. Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България, Second Scientific Conference wit h International Participation Space, Ecology, Nanotechonolgy, Safety, 2006, с. 2
- ↑ [Г. Камишева, Университетската физика в България (1889–1949), ИФТТ, София (2012) с. 47, с. 53, с. 140-144]
- ↑ [М. Замфиров, Професор Рашко Зайков и проф. Георги Манев – нов поглед върху конфликта между двамата учени, Годишник на Софийския университет, Физически факултет (т. 101) 127-142 (2008)]
- ↑ [М. Замфиров, Човекът и ученият Рашко Зайков, Светът на физиката (2) 178-195 (2008)]
- ↑ [Л. Спасов, Г. Камишева, Милко Борисов за себе си и другите за него, Изд. М. Дринов, София (2008) с. 186]
Външни препратки
- Силвия Николова, „Гениалният физик Рашко Зайков и обратите на съдбата“, сп. „Българе“, бр. 3 (18), март 2008
- Милен Замфиров, „Един световен ум“ (Биография), balgari.bg
- Д. Славчева, Българин смайва Айнщайн с големия си ум, Десант, 15.09.2010
- Диана Цанкова, „Гениален български физик работи редом с Айнщайн“, Радио България, 28.06.2019
- „Гениален български физик работи с Айнщайн“, 24 часа, 28.06.2019
- В. Николова, Българският гений до Айнщайн – проф. Рашко Зайков, Българско национално радио, Хоризонт до обед, 05.06.2019