Тодор Страшимиров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е във [[Варна]], |
Роден е във [[Варна]], във Варна в семейството на Тодор Страшимиров, зидар, преселник от разложкото село [[Баня (област Благоевград)|Баня]]. Брат е на [[Антон Страшимиров]]. Като ученик се включва в социалистическото движение. През [[1903]] става член на [[БРСДП]]. При разцеплението на партията минава на страната на [[БРСДП (ш.с.)|„широките социалисти“]]. Заради участие в [[Университетска криза|освиркването]] на [[Фердинанд I]] през [[1907]] е изключен от университета. Завършва право в [[Швейцария]]. След [[Първата световна война]] е общински съветник във Варна. През [[1920]], заедно с лявото крило на [[БРСДП (ш.с.)]] преминава в БКП. |
||
Арестуван от режима на [[Александър Цанков]] няколко дни преди началото на [[Септемврийското въстание]]. През ноември [[1923]] г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на [[Народното събрание]] разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията. |
Арестуван от режима на [[Александър Цанков]] няколко дни преди началото на [[Септемврийското въстание]]. През ноември [[1923]] г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на [[Народното събрание]] разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията. |
||
Версия от 12:00, 28 декември 2019
| Тодор Страшимиров | |
| български политик | |
| Роден |
28 февруари 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 февруари 1925 г.
|
| Народен представител в: XXI ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Антон Страшимиров Димитър Страшимиров |
Тодор Тодоров Страшимиров е политик от БРСДП, по-късно – от БРСДП (ш.с.), а от 1920 – от БКП.
Биография
Роден е във Варна, във Варна в семейството на Тодор Страшимиров, зидар, преселник от разложкото село Баня. Брат е на Антон Страшимиров. Като ученик се включва в социалистическото движение. През 1903 става член на БРСДП. При разцеплението на партията минава на страната на „широките социалисти“. Заради участие в освиркването на Фердинанд I през 1907 е изключен от университета. Завършва право в Швейцария. След Първата световна война е общински съветник във Варна. През 1920, заедно с лявото крило на БРСДП (ш.с.) преминава в БКП.
Арестуван от режима на Александър Цанков няколко дни преди началото на Септемврийското въстание. През ноември 1923 г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на Народното събрание разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията.
Към 19:30 часа на 17 февруари 1925 г. Тодор Страшимиров е застрелян в тила на улица „Сердика“ в София, като убиецът успява да избяга и остава неразкрит. Атентатът е извършен дни след убийството на професор Никола Милев от просъветски дейци на македонското движение и малко преди смъртта на друг комунистически депутат, Харалампи Стоянов.[1]
Бележки
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 219.