Нашице: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink
м интервал след точка в текст
Ред 44: Ред 44:


== Забележителности ==
== Забележителности ==
* [[Францискански орден|Францисканският]] манастир от XV в. Неговата църква, посветена на Св.Антоний от Падуа, претърпява щети при бомбардировките по време на [[Хърватска война за независимост|Хърватската война за независимост]].
* [[Францискански орден|Францисканският]] манастир от XV в. Неговата църква, посветена на Св. Антоний от Падуа, претърпява щети при бомбардировките по време на [[Хърватска война за независимост|Хърватската война за независимост]].
* Дворецът на графовете [[Пеячевичи]] заедно с живописния му парк. Днес в него се помещава музей.
* Дворецът на графовете [[Пеячевичи]] заедно с живописния му парк. Днес в него се помещава музей.



Версия от 15:42, 25 януари 2020

Нашице
Našice
— Град —
град Нашице
град Нашице
45.4833° с. ш. 18.1° и. д.
Нашице
Страна Хърватия
ЖупанияОсиешко-баранска жупания
Площ205,2 km²
Надм. височина157 m
Население8173 души (2001)
КметЙосип Милетич
Пощенски код43500
Официален сайтwww.nasice.hr/hr
Нашице в Общомедия
Дворецът на рода Пеячевич

Нашице (на хърватски: Našice) е град в източната част на Хърватия, Осиешко-баранска жупания.

Общи сведения

Нашице е разположен в Славония. Южно от града се издига невисоката планина Кръндия, а на север се простира обширна долина чак до брега на Драва.

Най-близко разположени и почти на еднакво разстояние от Нашице са градовете Джяково, на 34 км югоизточно, и Дони Михоляц на 33 км северно. На 46 км югозападно се намира Пожега, на 52 км източно е Осиек. Нашице е голям транспортен възел. През него минават шосе и жп линията ОсиекВировитицаКопривницаВараждин, също автомобилни пътища за Пожега, Дони Михоляц, Джяково и Славонски брод.

Градът е и индустриален център с развити дървообработваща и текстилна промишленост, циментов завод, хранително-вкусова промишленост. В околностите на Нашице има езера и развъдници и една от отличителните черти на местната икономика е риболовът.

История

Градът за първи път се споменава през 1229 г.[1] През XV в. в него е построен францискански манастир, чиято църква е една от главните забележителности в града. Градът е завладян от османците през XVI в. и те го владеят до XVII в. като през този период той се оформя като едно от главните селища в района. През 1734 г. Нашице е придобит от аристократичния род Пеячевичи и остава тяхна собственост до 1945 г. Техният родов замък е запазен до наши дни[2].

Население

При преброяването от 2001 г. населението на цялата община възлиза на 17 320 жители, от тях 8173 души живеят в самия град[3]. Етническият състав според същото преброяване е следният:

Забележителности

Източници