Иван Минков: Разлика между версии
м Данни от Уикиданни; Шаблон |
м форматиране: 2x тире, 2x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
Завършва с пълно отличие [[Военното училище|Военно на Негово Величество училище]] в 32<sup>-ри</sup> випуск и на 2 август 1912 г. е произведен в чин [[подпоручик]]. Служи в [[Техническа дружина|Техническата дружина]] и [[Въздухоплавателна дружина|Въздухоплавателната дружина]].<ref name="rumenin">Руменин, стр. 254</ref> През [[Балканската война]] е командир на 2-ра Скопска дружина от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и проявява храброст в [[Бой при Шаркьой|боевете при Шаркьой]]. В Междусъюзническата война е тежко ранен в главата и въпреки раната продължава да се сражава. През [[Първата световна война]] е летец и достига до военно звание [[майор]]. На 6 октомври 1919 г. е уволнен от служба.<ref name="rumenin" /> Изживява тежко илюзиите си за характера на последната война и става убеден привърженик на комунистическата партия. |
Завършва с пълно отличие [[Военното училище|Военно на Негово Величество училище]] в 32<sup>-ри</sup> випуск и на 2 август 1912 г. е произведен в чин [[подпоручик]]. Служи в [[Техническа дружина|Техническата дружина]] и [[Въздухоплавателна дружина|Въздухоплавателната дружина]].<ref name="rumenin">Руменин, стр. 254</ref> През [[Балканската война]] е командир на 2-ра Скопска дружина от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и проявява храброст в [[Бой при Шаркьой|боевете при Шаркьой]]. В Междусъюзническата война е тежко ранен в главата и въпреки раната продължава да се сражава. През [[Първата световна война]] е летец и достига до военно звание [[майор]]. На 6 октомври 1919 г. е уволнен от служба.<ref name="rumenin" /> Изживява тежко илюзиите си за характера на последната война и става убеден привърженик на комунистическата партия. |
||
Член на [[Българската комунистическа партия]] от 1919 г. Съредактор на вестник „Народна армия“ (1920). Заминава в [[Москва]] за участие в III конгрес на [[Комунистически интернационал|Коминтерна]] (22 юни |
Член на [[Българската комунистическа партия]] от 1919 г. Съредактор на вестник „Народна армия“ (1920). Заминава в [[Москва]] за участие в III конгрес на [[Комунистически интернационал|Коминтерна]] (22 юни – 12 юли 1921), след което се обучава в минноподривно дело. Заради добрата си военна подготовка е привлечен в ръководството на [[Военна организация на БКП|Военната организация на БКП (т.с.)]]. След Витошката нелегална конференция на БКП (т.с.) е един от ръководителите на Военната организация и помощник на отговарящия за въоръжаването [[Коста Янков]]. |
||
Има литературни заложби, пишел е лирични стихове, импровизирал е пародии по известни стихове на класиците, свирел е на цигулка и пиано, което сам си купува от [[Тулча]] (Румъния), и е знаел наизуст стотици трудни музикални творби. Композирал е лирични миниатюри и песни. Автор е на музиката на траурния военен марш „Покойници“, написана на фронта по Вазовото стихотворение „[[Новото гробище над Сливница]]“, много по-късно след появата му. |
Има литературни заложби, пишел е лирични стихове, импровизирал е пародии по известни стихове на класиците, свирел е на цигулка и пиано, което сам си купува от [[Тулча]] (Румъния), и е знаел наизуст стотици трудни музикални творби. Композирал е лирични миниатюри и песни. Автор е на музиката на траурния военен марш „Покойници“, написана на фронта по Вазовото стихотворение „[[Новото гробище над Сливница]]“, много по-късно след появата му. |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]] където е един от организаторите е обграден от полиция в квартира на улица „Искър“ № 60 в София, където се самоубива.<ref>Шанданов, П., Богатство ми е свободата, ИК „Гутенберг“, С., 2010, с. 232.</ref> |
След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]] където е един от организаторите е обграден от полиция в квартира на улица „Искър“ № 60 в София, където се самоубива.<ref>Шанданов, П., Богатство ми е свободата, ИК „Гутенберг“, С., 2010, с. 232.</ref> |
||
Родство. Негови братя са писателят [[Светослав Минков]] (1902 |
Родство. Негови братя са писателят [[Светослав Минков]] (1902 – 1966) и офицерът поручик Асен Минков (1887 – 1913), завършил кавалерийската школа във [[Виена]], поручик, загинал в [[Междусъюзническата война]] при [[Босилеград]]<ref>[http://balkanwars.archives.bg/search/46-2012-05-07-18-44-53/8382-2012-07-27-20-47-56 Асен Минков Костадинов]</ref>. Негова сестра е Теодора Минкова (1889 – ?), съпруга на писателя [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]], завършила гимназия в София и следвала Търговска академия във Виена, но войните ѝ попречват да завърши. |
||
== Военни звания == |
== Военни звания == |
Версия от 18:37, 8 февруари 2020
Иван Минков | |
български офицер и деец на БКП | |
Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
---|---|
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | 8 февруари 1893 г.
|
Дата и място на смърт |
Иван Константинов (Костов) Минков е български офицер, майор. Деец на БКП.
Биография
Иван Минков е роден на 8 февруари 1893 г. в град София. Семейството е на подполковник Константин Минков (Лозенград, 1863 – София, 1918) и съпругата му Иванка Бенчева (Сопот, 1868 – София, 1953).
Завършва с пълно отличие Военно на Негово Величество училище в 32-ри випуск и на 2 август 1912 г. е произведен в чин подпоручик. Служи в Техническата дружина и Въздухоплавателната дружина.[1] През Балканската война е командир на 2-ра Скопска дружина от Македоно-одринското опълчение и проявява храброст в боевете при Шаркьой. В Междусъюзническата война е тежко ранен в главата и въпреки раната продължава да се сражава. През Първата световна война е летец и достига до военно звание майор. На 6 октомври 1919 г. е уволнен от служба.[1] Изживява тежко илюзиите си за характера на последната война и става убеден привърженик на комунистическата партия.
Член на Българската комунистическа партия от 1919 г. Съредактор на вестник „Народна армия“ (1920). Заминава в Москва за участие в III конгрес на Коминтерна (22 юни – 12 юли 1921), след което се обучава в минноподривно дело. Заради добрата си военна подготовка е привлечен в ръководството на Военната организация на БКП (т.с.). След Витошката нелегална конференция на БКП (т.с.) е един от ръководителите на Военната организация и помощник на отговарящия за въоръжаването Коста Янков.
Има литературни заложби, пишел е лирични стихове, импровизирал е пародии по известни стихове на класиците, свирел е на цигулка и пиано, което сам си купува от Тулча (Румъния), и е знаел наизуст стотици трудни музикални творби. Композирал е лирични миниатюри и песни. Автор е на музиката на траурния военен марш „Покойници“, написана на фронта по Вазовото стихотворение „Новото гробище над Сливница“, много по-късно след появата му.
След Атентата в църквата „Света Неделя“ където е един от организаторите е обграден от полиция в квартира на улица „Искър“ № 60 в София, където се самоубива.[2]
Родство. Негови братя са писателят Светослав Минков (1902 – 1966) и офицерът поручик Асен Минков (1887 – 1913), завършил кавалерийската школа във Виена, поручик, загинал в Междусъюзническата война при Босилеград[3]. Негова сестра е Теодора Минкова (1889 – ?), съпруга на писателя Ст. Л. Костов, завършила гимназия в София и следвала Търговска академия във Виена, но войните ѝ попречват да завърши.
Военни звания
- Подпоручик (2 август 1912)
- Поручик (2 февруари 1914)
- Капитан (20 юли 1917)
- Майор
Бележки
- ↑ а б Руменин, стр. 254
- ↑ Шанданов, П., Богатство ми е свободата, ИК „Гутенберг“, С., 2010, с. 232.
- ↑ Асен Минков Костадинов
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Христо Йорданов. Светослав Минков (кратки биографични данни) – послеслов към Светослав Минков. Съчинения в два тома. Том втори, Пътеписи. Очерци. Приказки. Приказки на Шехеразада. Издателство „Български писател“, София, 1982.
- Румяна Пенчева. Светослав Минков: Строго поверително. Документално изследване. Издателство Изток-Запад, София, 2011.
Външни препратки
- Български майори
- Македоно-одрински опълченци
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български комунисти до 1944 година
- Организатори на атентата в църквата „Света Неделя“
- Тридесет и втори випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени в София
- Починали в София
- Български самоубийци
- Жертви на Априлските събития в България (1925)
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За храброст“ IV степен