Свети Георги (Бистрица, Благоевградско): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м форматиране: 3 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 2: Ред 2:
{{Храм
{{Храм
| име = „Свети Георги“
| име = „Свети Георги“
| име-оригинал =
| име-оригинал =
| картинка =
| картинка =
| картинка-описание =
| картинка-описание =
| вид на храма = православна църква
| вид на храма = православна църква
| страна = България
| страна = България

Версия от 20:25, 8 февруари 2020

Тази статия е за храма в благоевградското село. За храмът в софийското вижте Свети Георги (Бистрица, Софийско). За други значения на Свети Георги вижте Свети Георги.

„Свети Георги“
Карта Местоположение в Бистрица
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоБистрица
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоБлагоевградско
Тип на сградататрикорабна псевдобазилика
Изграждане1861 година
Статутдействащ храм

„Свети Георги“ е възрожденска православна църква в горноджумайското село Бистрица, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1]

История

Храмът е построен в 1861 година в близост до разрушената от османците църква „Свети Илия“.[1]

Архитектура

В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика. Интериорът е изпълнен от майсторите от Банската художествена школа Михалко Голев и Димитър Сирлещов. Рисуваният иконостас е изработен в 1875 година и е частично резбован по царските двери и венчилката. Иконите от апостолския ред са от 1875 година,[1] дело на Иван Михайлов Митев, представител на Самоковската художествена школа.[2] В 1925 година част от тях са подновени. Стенописите в църквата са само частично запазени. Владишкият трон, проскинитарият и амвонът са рисувани.[1]

Бележки

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 89.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.