Драган Стойкович
| Драган Стойкович | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Пикси | ||||||||
| Роден | 3 март 1965 г. | ||||||||
| Ръст | 1,75 m | ||||||||
| Пост | полузащитник | ||||||||
| Настоящ отбор | |||||||||
| Отбор |  Сърбия (треньор) | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| Треньор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
| Драган Стойкович в Общомедия | |||||||||
Дра̀ган Стойкович – Пикси (на сръбски: Драган Стојковић) е бивш сръбски футболист. Стойкович е наричан „живата легенда на югославския и на сръбския футбол“.[1] Дългогодишен капитан на националния отбор на Сърбия, както и на ФК „Цървена звезда“. От 2020 г. е треньор на сръбския националния отбор.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Стойкович е роден на 3 май 1965 г. в Ниш. Футболната му кариера на Стойкович започва в местния клуб ФК „Раднички“. Край Нишава Пикси остава пет години, в които изиграва 80 мача и отбелязва 8 гола.
През 1986 г. Драган Стойкович преминава в „Цървена звезда“, където за много кратко време убеждава феновете и треньорското ръководство в уменията си. Избран е за капитан на „звездашите“ и става най-добър футболист на Югославия. В Белград, Пикси остава четири години (1986 – 1990). През този период играе в 120 мача, в които вкарва 48 гола.
През 1990 г. талантът на сърбина е забелязан зад граница, което го трансферира във френския „Олимпик“ (Марсилия). През 1991 г. Драган Стойкович играе финален мач за Шампионската лига срещу бившия си отбор. Югославските футболисти побеждават с 5:4 след изпълнение на дузпи, а Стойкович отказва да бие дузпа срещу Звезда. През същата година Пикси е даден под наем за един сезон в италианския ФК „Верона“. В Калчото изиграва 19 мача, като се разписва само веднъж в актива си. След края на италианския период за сръбския футболист, Стойкович се завръща пред феновете на „Велодром“ в Марсилия, но през сезон 1992/93 не изиграва нито една среща.
През 1994 г. Стойкович преминава в състава на японския „Нагоя Грампус“. За седем години в Япония (1994 – 2001) Пикси участва в 183 мача и има 57 вкарани гола. През 1995 става и MVP на първенството. По това време треньор на „Нагоя Грампус“ е Арсен Венгер, който квалифицира Пикси като „най-добрият футболист в първенството“.[2]
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
За националния отбор на Сърбия Стойкович има 84 международни срещи, както и 15 отбелязани гола. Играе на две световни първенства – през 1990 г. в Италия и 1998 г. във Франция, както и участва на две европейски първенства по футбол – през 1984 г. във Франция и през 2000 г. в Белгия и Холандия.
Като треньор[редактиране | редактиране на кода]
След преустановяване на активната си футболна кариера, Драган Стойкович се завръща в „Нагоя Грампус“ през сезон 2007/2008, но този път като треньор. През първия си сезон като селекционер Пикси извежда своите избраници до трето място в Джей лигата, поради което е избран за най-проспериращ треньор. През 2009 Стойкович отбелязва гол от тъчлинията.[3] През 2010 г. Стойкович извежда „Нагоя Грампус“ до шампионското място в Джей лигата, първата титла в историята на отбора; самият Стойкович е отличен като треньор на годината в шампионата за 2010 г. Арсен Венгер казва по този повод, че се надява Стойкович да го наследи като треньор на „Арсенал“: „Би било страхотно, ако Пикси ме наследи. Има стотици причини за това. Неговата футболна философия е почти идентична на моята. Нашите идеи са еднакви. И двамата се стремим към перфектния футбол“.[2]
На 24 август 2015 г. е обявено, че Стойкович ще поеме ФК „Гуанджоу Сити“ от Китайската суперлига с двугодишен договор (до 2017 г.). Благодарение на него отборът не пада в по-долната футболна дивизия през 2015 г., а през 2016 и 2018 г. дори достига до полуфиналите на националното първенство. През 2016 г. договорът му е подновен до 2020 г. С четири сезона Стойкович става най-дълго задържалият се треньор на „Гуанджоу“; той напуска клуба през януари 2020 г.
На 3 март 2021, на рождения му ден, Стойкович е назначен за треньор на сръбския национален отбор.[4] Под негово ръководство Сърбия стига до Световното първенство през 2022 след победа 2-1 над Португалия в квалификационната фаза (с гол на Александър Митрович в 90-тата минута). На Световното първенство Сърбия играе в група G срещу Бразилия, Камерун и Швейцария, като след две загуби и едно равенство завършва на четвърто място в групата и отпада от шампионата.[5][6]
В края на 2023 г. Сърбия, начело със Стойкович, се класира за Европейското първенство през 2024 г в Германия.[6]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Стойкович е женен, има три деца.
Ордени[редактиране | редактиране на кода]
Стойкович е носител на следните ордени:
- Орден на изгряващото слънце, 4ти клас, златни лъчи с розетка (Япония): 2015 г.
- Орден „Караджорджева звезда“, 2ри клас (Сърбия): 2022 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ https://gong.bg/football-sviat/drugi/multimedia/gallery/yellow/futbolna-shterka-krade-ot-slavata-na-tatko-si-440541
- ↑ а б https://gong.bg/football-sviat/anglia/venger-posochi-piksi-stojkovich-za-svoj-naslednik-v-arsenal-151398
- ↑ www.sovsport.ru
- ↑ https://gong.bg/football-sviat/drugi/dragan-stojkovich-poema-syrbiia-627509
- ↑ https://bntnews.bg/news/aleksandar-mitrovich-pod-vapros-za-mondiala-1213812news.html
- ↑ а б https://topsport.bg/evro-2024/dragan-stoykovich-sas-znamenito-postizhenie-za-sarbiya.html