Кирил Димчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил Димчев
български филолог
Роден
Починал
12 юли 2015 г. (79 г.)
София, България

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСофийски университет

Кирил Димчев е български филолог, първият професор по методика на обучението по български език, дългогодишен преподавател в Катедрата по методика на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Димчев е роден на 28 септември 1935 г. в Хасково. Завършва средно образование в родния си град (1953), а висше – по българска филология – в Софийския университет (1958). Работил е като прогимназиален и като гимназиален учител в Хасково и в София (18. СОУ). През 1961 г. е избран за асистент, през 1972 г. – за доцент, през 1991 г. – за професор по методика на обучението по български език.[1]

Решаващ етап в научното развитие на проф. Кирил Димчев е работата му в Софийския университет с изтъкнати авторитети като проф. Любомир Андрейчин и проф. Стойко Стойков. Специализира във Франция (1972 – 1973) и в Москва (1976). Лектор е по български език в университетите в Букурещ (1964 – 1966) и в Страсбург (1978 – 1981) е принос в развитието на международната българистика.[1]

В периодите 1973 – 1978 г., 1989 – 1993 г. и 1996 – 2001 г. проф. Кирил Димчев е ръководител на Катедрата по методика на Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Проф. Кирил Димчев е автор на повече от 350 научни труда, публикувани на български, руски, чешки, румънски език в широк диапазон на научни търсения – методика, диалектология, социолингвистика, стилистика, теория на езиковите контакти.

Умира на 12 юли 2015 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]