Успение Богородично (Дебър)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение на Пресвета Богородица“
Карта Местоположение в Дебър
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоДебър
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоДебърско-Реканско
Тип на сградататрикорабен храм
Изграждане1840 г.
Статутдействащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение на Пресвета Богородица“ или „Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Успение на Пресвета Богородица“, „Света Богородица“) е възрожденска църква в град Дебър, Северна Македония.

Църквата в миналото е катедрален храм на историческата Дебърска епархия, а днес е главна църква на Дебърско-Реканското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

Общ изглед
Препис на кръщелното свидетелство на Кузман Йосифов, издаден от свещеник Кипро Стоянов от църквата „Успение Богородично“ в Дебър, Дебърска епархия, 2 април 1905 г.

Църквата е построена в XII век и няколко пъти впоследствие обновявана.[1][2] Игумен на манастира преди да стане архиепископ в XI век е Йоан Дебърски - първият предстоятел на Охридската архиепископия.[3]

В 1840 година[4] или 1872 година[5] върху старите темели е изградена нова църква. Представлява трикорабна базилика с фрески и особено хубав иконостас от XIX век.[4] В 1873 година храмът е изписан с помощта на ктиторите дебърски свещеници поп Тасе, поп Арсений, поп Търпе, Цветко Стоянов и Симеон Секулов. Зографи са Кръстьо Николов и брат му Коста Николов.[5]

В църквата работят Дичо Зограф и синът му Аврам Дичов.[6][5] В църквата работят и дебърските майстор Кузман Макриев, Епифаний Христов и Алексо Василев.[7] В храма има икона на Свети Георги от XV век.[5]

Между 8 и 11 септември 2012 година в църквата е извршена тежка кражба на 14 икони с голяма ценност, плащаница на три века и пари.[8] В периода от 14 до 19 октомври 2012 година отново неизвестни крадци откъсват решетките на прозореца и задигат 13 изключително ценни икони.[9] През октомври 2014 година крадци задигат изключително ценните царски двери с дълбока резба, четири икони от иконостаса и сбирка от икони на платно.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Црква „Света Богородица“ 12 в. Дебар // Крале Марко. Посетен на 4 март 2014 г.
  2. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 38.
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 195.
  4. а б Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 4 март 2014 г.
  5. а б в г Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1302. (на македонска литературна норма)
  6. Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 437.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 218.
  8. Украдени 14 икони од дебарска црква // 11 септември 2012 г. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 4 март 2014 г.
  9. Следно ↑ Вредни црковни икони украдени во Дебар // 20 октомври 2012 г. Посетен на 4 март 2014 г.[неработеща препратка]
  10. Ограбена уште една македонска црква // Press 24, 014-10-27. Архивиран от оригинала на 2015-04-19. Посетен на 11 април 2015.