Щерьо Михайлов

Щерьо Михайлов
	Щерьо Михайлов
български революционер
Роден	1856 г. Долно Кърчища, Османска империя
Починал	27 декември 1911 г. (55 г.) Рила, Царство България
	Щерьо Михайлов в Общомедия

Щерьо Михайлов Цигудевски^[1] или Цигудески, наричан Влаха, Спиро, Рилеца^[2] или Македонеца,^[2] е български революционер, опълченец-поборник, деец на българското националноосвободително движение в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Щерьо Михайлов е роден в 1856 година в село Кърчища, Дебърско,^[3] или в град Дебър,^[1] тогава в Османската империя. След спречкване със сина на местния бей в 1873 година той заминава за Белград, където баща му работи като дюлгерин, и започва да му помага в работата.^[3]

Установява се в село Рила. Той е един от организаторите на подготвяното въстание в Разлога през 1876 година.^[2]

Михайлов е доброволец в избухналата по-късно през същата година Сръбско-турска война. С четата на Ильо войвода участва в боевете при село Салаш, Княжевац, и при манастира „Св. Архангел“, където е леко ранен. На 3 април 1877 година се отправя от Кладово за Русия, но се установява в Букурещ.^[3]

На 1 май 1877 година влиза като доброволец в IV дружина на IV рота на Българското опълчение и се сражава в Руско-турската война (1877-1878).^[3]^[4] На 29 юни същата година е произведен във военно звание унтерофицер. Награден е със Знака за отличие на Военния орден „Св. Георги“ 4 степен за участие в боевете на Шипка“.^[3] Михайлов е един от петимата знаменосци на Самарското знаме и е награден с Георгиевски кръст.

От юли 1878 година живее в село Рила.^[3] След Берлинския договор, който оставя Македония в Османската империя, Михайлов участва в Кресненско-Разложкото въстание и е войвода на сборната чета в село Долно Драглища, като се проявява в сраженията. Въстаникът Илия Грънчаров пише:

„

За пет минути храбрий опълченец от Горна Македония - Щерю се вмъкнал в Баня с неколко момчета и с помощта на банския селянин Илия Калайджията влезъл (Щерю сега живее в с. Рила). С това влизане Щерю очуди не само опламените башибозуци, но и самите Болгаре.^[5]

“

В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война, в редовете на Бобошевската опълченска дружина.^[3] Получава орден „За храброст“.

От 1894 година служи като старши пеши пограничен стражар и подпомага четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[3]

Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Рилското дружество.^[6]

Участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903) в четата на Яне Сандански; включва се и в похода ѝ до Цариград през 1909 година в помощ на младотурците.^[3]

За своите заслуги е награден със сръбски, руски и български отличия.^[3]

Умира на 27 декември 1911 година в Рила.^[7]^[8]

Със съпругата си
Щерьо Михайлов
Паметна плоча в Долно Драглище

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Енциклопедия България, том 5, Българска академия на науките, София, 1986, стр. 711.
↑ ^а ^б ^в Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 70.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 131, № IV.536.40.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 54-56.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 579.
↑ Или на 27 декември 1912 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 542-543.

[ЕБ-1] а ^б Енциклопедия България, том 5, Българска академия на науките, София, 1986, стр. 711.

[Дивизиев-2] а ^б ^в Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 70.

[:0-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 131, № IV.536.40.

[Македонците_37-4] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.

[5] Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 54-56.

[6] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.

[7] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 579.

[8] Или на 27 декември 1912 година; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 542-543.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]